Сълзите на спомените
В работилницата на Дядо Коледа цареше пълен хаос. Оставаха няколко часа преди стареца да потегли с шейната,а имаше още много поръчки да направи.
Джуджета бяха плувнали в пот и на масата пред тях имаше купчини играчки не довършени, а най-малкото джудженце се мъчеше с едно мече да му пришие очите,но те постоянно не бяха където трябва и то ги разшиваше и отново пак не бяха на мястото си.Най-накрая успя и за негова радост мечето ги завъртя и се огледа.После грабнаха Мечо и го вкараха в торба, да чака реда си в чувала за коледни подаръци.Едва след полунощ го оставиха под елхата в къщата на едно момиченце.На сутринта видя силна светлина и писък,който го стресна,защото детето толкова се беше зарадвало,че го стискаше и пищеше.Докато течеше празника момиченцето не го пусна и вечерта усърдно завивайки го заспа с него.
Така започнаха дните на тяхното голямо приятелство.
За първи път Мечо усети парещите сълзи на детето,когато то се скара с приятелката си- за пълна глупост,чие ...