27.04.2007 г., 13:59 ч.

Приказките на баща ми 7 

  Проза
1187 0 6
2 мин за четене
НАЙ-ПОСЛЕ
С Пенка бяхме приятелки повече от 40 години, от 1959 г., от 9 клас в гимназията. Аз попаднах в техния клас, по-късно станахме добри приятелки. Тя беше силна ученичка, добре информирана, много любопитна и любознателна. Тя често ни изненадваше с любопитни факти.
Спомням си, за ученическите години, с умиление. Имаше моменти, в които тя мечтаеше на глас. Казваше, че иска за в бъдеще, нейният мъж да носи само бели ризи и винаги да бъде с чиста риза.
След време, когато се омъжи, нейният мъж всеки ден сменяше ризите си, а това означава често пране.
Какъв съпруг й се падна? Тя много се стараеше, а той беше все недоволен. Много години след брака си, тя все още не знаеше името на баща му. Криеше паспорта си. След време разбра, че е записан на името на майка си.
След като се роди второто й дете (Радка), тя получи някакво нарушение в обмяната на веществата и много напълня. Стана огромна. Недоволствата на мъжа й нарастваха. Не само имаше любовници, а започнал да ги води у тях. Работеха в ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Димова Всички права запазени

Предложения
: ??:??