Приключението
Автобусът летеше по пътя като бяла чайка. Пътниците весело разговаряха. Марко стискаше кормилото на новия Мерседес-Бенц Ситаро - автобус по маршрут София-Варна. Моторът пееше. Всички уреди на голямото командно табло показваха нормална работа на системите. Шофьорът весело си тананикаше една песничка, за една мома, която брала къпини и била заловена от пъдаря. Всички в Мерседеса бяха весели. Пееха, ръкопляскаха, смееха се. Изключение правеше само бай Ставри, който тъжно клюмаше на задната седалка.
- Ставри, какво ти е, братко? – попита възрастен пенсионер.
- Ох, Георге! Зле съм, човече. Едни зли демони сякаш са се вселили в мен. Една злоба се е спотаила. Едни зли сили ме напъват отвътре.
- Какво ти става, бе? Ти да не вампирясваш?
- Не, бе. Тя… баба ти Бонка е виновна. Само буламачи готви.
- Ми, като те напъват… пущай ги да излизат. Нали знаеш поговорката „Хубав човек лоши работи не държи”.
- Не мога, брате. Виж колко хора има в автобуса… ще чуят.
- Ще чуят? Виж ги. Пеят, в ...