Приключението
Приключението
Автобусът летеше по пътя като бяла чайка. Пътниците весело разговаряха. Марко стискаше кормилото на новия Мерседес-Бенц Ситаро - автобус по маршрут София-Варна. Моторът пееше. Всички уреди на голямото командно табло показваха нормална работа на системите. Шофьорът весело си тананикаше една песничка, за една мома, която брала къпини и била заловена от пъдаря. Всички в Мерседеса бяха весели. Пееха, ръкопляскаха, смееха се. Изключение правеше само бай Ставри, който тъжно клюмаше на задната седалка.
- Ставри, какво ти е, братко? – попита възрастен пенсионер.
- Ох, Георге! Зле съм, човече. Едни зли демони сякаш са се вселили в мен. Една злоба се е спотаила. Едни зли сили ме напъват отвътре.
- Какво ти става, бе? Ти да не вампирясваш?
- Не, бе. Тя… баба ти Бонка е виновна. Само буламачи готви.
- Ми, като те напъват… пущай ги да излизат. Нали знаеш поговорката „Хубав човек лоши работи не държи”.
- Не мога, брате. Виж колко хора има в автобуса… ще чуят.
- Ще чуят? Виж ги. Пеят, викат. Викай и ти, и… хайде-е-е.
Бай Ставри наведе глава. Това бе нещо нетипично за него. Той – героят на квартала. На последното земетресение, когато всички бягаха като уплашени пилци, окото му не мигна и остана да си допие ракията. Един самоотвержен човек – Грег, направи опит да го спаси, с риск за живота си, убеждавайки го да напусне апартамента. Напразно. След един час дискусии резултат нямаше. После кварталните клюкарки пуснали мълвата, че Грег надушил литър мускатова ракия, донесен предния ден на комшията му и използвал момента да я опита. Изпили бутилката и… „спасяването” приключило. Разбира се, това са само клюки и мръсни инсинуации и на тях не трябва да се вярва. Затова в България никой не зачита героите - защото всеки гледа да ги оклевети.
- Не бе, моето момиче, слушай майка си! – възрастна жена спореше с дъщеря си. Дъщерята – красива, двадесет и пет годишна - искаше да си ушие панталон от някаква феерична материя, а майката не бе съгласна. Бай Яко зарзаватчията подаваше глава от задната седалка и одобрително я поклащаше, подкрепяйки възрастната дама.
- Тази материя не е за панталон – настояваше майката.
- Така, така, госпожа, не е за панталон – повтаряше зарзаватчията.
- Трябва ти нещо здраво и яко отзад - за да не се къса.
- Тъй, тъй, госпожо – поклати мъдро глава бай Яко – Яко, Яко да и е отзад и… здраво.
На отсрещната седалка седеше Валка – приятелката на Марко. Прозорецът беше леко отворен и течението я галеше, като морски бриз. Рошеше косите й, докосваше устните, спущаше се по бедрата. Напомняше й предишната вечер. Имаха романтична вечеря на свещи. После се качиха да спят в хотела (ако можеше да се нарече спане). То беше въртене, блъскане, охкане, въздишане, завиване, отвиване… горката Валка. Марко спеше като пън. Беше изпил две бири и щом се качиха в стаята, легна и… захърка, като Змея от приказките на Весислава (rarebird). Всички опити да го събуди бяха неуспешни. Бута го, въздиша тежко в ушите му, за да предизвика някакво желание за близост. Нищо. Цяла нощ не можа да заспи. Чак в четири сутринта Марко стана да пие вода и се сети, че от Варна си води гаджето. А тя не бе дошла само за една романтична вечеря чак до София. Извини й се културно и като я грабна - та чак до осем без десет. Остави я без дъх.
Сега дяволито я поглеждаше и пращаше въздушни целувки. Валка така искаше да иде при него, да го прегърне, да седне на кормилото… но не го направи, защото можеха да предизвикат тежко пътно-транспортно произшествие с непредвидими последствия.
Пътят криволичеше и стръмно се спускаше надолу. Марко стискаше кормилото и съсредоточено гледаше напред. Скоростта плавно нарастваше. Пътниците весело хихикаха, ахкаха и се смееха.
- Хей, момче! Колко вдига това чудо? – попита един дядка от първата седалка.
Марко гледаше съсредоточено и не му обърна внимание.
- Ето, това е шофьор. Не разговаря с пътниците. – обади се съседът му. Не е като тия от градския транспорт. Хванат се на приказки… и изпуснат две-три спирки. Гледай го. Като орел гледа напред.
Автобусът набираше скорост. Сякаш Марко искаше да докаже колко добър шофьор е. Настигна един Москвич и с плавно движение го изпревари. Това предизвика луд възторг. Всички заръкопляскаха. Следваше едно BMW.
- Да-вай-газ, да-вай-газ! – скандираха пътниците.
Плавно го наближиха. Бяха толкова близо до луксозното возило, че се виждаше дебелия врат на водача.
- Изяж го! - викаха възбудено.
Още малко да го подпрат отзад. Рязка маневра. Минаха от лявата му страна. Шофьорът на бързата кола не се предаваше. Караха успоредно. Насреща се задаваше камион. Марко гледаше пътя с присвити очи и сякаш изчисляваше всяко движение. Подаде леко газ. С отмерена маневра тръгна да навлиза обратно в дясната лента. Шофьорът на BMW-то не очакваше тази реакция, наби спирачки, изтегли се вдясно и даде път на автобуса.
- Ха-а-а! Ха-ха-ха! - смееха се всички.
- Ура-а-а! На-а-а! – викаше бай Ставри облекчено и размахваше среден пръст на задното стъкло.
- Ура-а-а! – повтаряха от съседните седалки и бърчеха носове.
Автобусът летеше. Всички бяха в екстаз. Скоростта ги опияняваше. Радваха се, пищяха.Чувстваха се победители. Гледаха надменно останалите превозни средства. Махаха им гордо от прозорците.
Само шофьорът на автобуса гледаше съсредоточено напред и нито един мускул по мрачната му физиономия не трепваше. Стиснал устни, очите му шареха по пътя, като лазарен далекомер на СУ-25. Помен не бе останал от онзи весел и дружелюбен шофьор. Горкият Марко. Само той знаеше, че спирачките на Мерседес-Бенц Ситаро бяха отказали. Една малка червена лампичка на командно табло светеше, като светулка.
Следваше изкачване и един празен, строящ се паркинг на върха.
- Густо, майна, оживяхме! – възкликна Марко и се приготви за аварийно спиране.
Мерседесът влезе в паркинга, зави и заора в голяма купчина пясък, спря рязко и пътниците накуп се озоваха върху шофьора. Отдолу, притиснат, се оказа и бай Ставри. Очите на всички сълзяха, сякаш някой бе отворил каче прокиснало зеле. Хубав човек лоши работи не държи.
© Марко Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
-
Хааххха... може ли човек да те чете и да не се разсмее до сълзи...)))
-
Страхотно разказваш.Комплименти и от мен и благодаря за настроението
-
Майстор си, Марко!
И на работите, които хубав човек не държи!
Че как иначе щяхме да те четем, м? -
малииии... Glade му е майката.
-
Браво! Виртуоз си! Как само си ги наредил...мили родни картинки! Абсолютни! Характерни, типични, запомнящи се типажи! Благоздаря ти за свежестта на настроението!
-
Грег, успокой бай Ставри. На всеки се случва.А, за майката на автобуса - не искам да я мисля.Тя е в Германия.
Светле, благодаря за пожеланието ! -
А аз се чудя що от три дена бай Ставри не излиза от апартамента и само надига бутилката. Според сведения на баба Бонка от време на време повтарял майка му и автобус за резил станах на дърти години и отпивал нова дълга глътка ракия.
-
Здравей, Марко! Попътен вятър и сърдечни поздрави!
-
-
Миа, благодаря за доверието за двете бири.Знаех си, че точно ти ще ме хванеш.Густо си е gusto. Кеф ти на английски, кеф ти на италиянски.В превод на турски е кеф.Майна е пловдивчанин. Ние майните си говорим на европейски от време оно.
Мария, радвам се, че ме посети. -
Марко, страхотно приключение. И пак с майтапите си казал истини... Поздрави!
-
Веси, щом белия ти дроб е нападнат от цигари, атакувай с хавански пури. Откажи цигарите и веднъж седмично по една пура.
Нели, права си.Ще гарнираме курбана с концентриран алкохол.
Фейче, радвам се ,че ме посети
Маргарита, светне ли червена лампичка, монтьор да ти е на помощ.
Светле,никога няма да си те зарежа. Аз съм ти най горещият фен.Зает съм в делниците.Правим капиталистите по богати. -
Всичко е хубаво, свърши ли добре. Май се заразяваме едини от други и пишем ли пишем. Какво по-хубаво от това?! Поздравления Марко!!!
-
Ааааааа,светне ли малка червена лампичка, работата на лошо отива...
Колко ли пъти сме я гледали разсеяно...?После се чудим.
Абе да сме живи и здрави! -
Благодаря ти за поредната порция смях!
-
Ей! Приключение си е ! Страшно при това! Късметлии сте всички!
Хай наздраве,че сте се отървали! Курбан требе!!... -
Хей, Марко, видя ли като хъркаш подобно на моя змей как ти излиза късмета с хубавица. Чудесен разказ - и аз се посмях с удоволствие. Върна ми го един вид. Поздрави от сърце (без бял дроб, че го нападнаха цигарите)!
-
smile 1, надявам се, че ти е забавно. Прости ми , че замесих лирическата Валка.Откраднах си герои от теб и Грег.Не ми се сърдете!
-
Лелеее, тоз Марко голям зевзек и веселяк!
Пък Валката...също като моята лирическа се заиграла с вятъра, и после играят табла до осем без десет. -
Пете, така е по смешно.
-
Всичко е завършило благополучно,въпреки "приятната миризма". На едно такова място е нормално да се съберат разни типажи,със свои страсти,радости и неволи...Абе,както казва Алеко- разни хора,разни идеали...Харесава ми как е разказано!
Единственото което малко не приемам е автори от сайта да стават и герои на разказ... -
Доре, тя миризмата е от двигателя - нов е.
Веске, имената са чисто съвпадение... и аз това се чудя, как така се е получило.
Лунна Светлина, радвам се ,че съм успял да те разсмея. И тебе Мимче. -
Хахах! Умрях от смях!
-
да не мирише в автобуса бе, Марко. че бива ли?! ш'ти отиде реномето (бягах от скритата реклама, ма...)
-
Ни тъ разбрах, ва Доре.Тва яде ли се ?
-
ш'ти подаря глейд микроспей
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
