ПРИНЦЕСАТА СЕ ТРЪШКА ЗА НОВА РОКЛЯ

  Нали си спомняте за странната и малко луда вещица Радмила? Сега                   пак ще се срещнем с нея и може би ще станем свидетели на голяма   промяна в живота й. Но нека да започнем отначало, тоест, рано сутринта на един хубав слънчев есенен ден.

-Радмила, Радмила, отвори!Спешно трябва да говоря с тебе!

  Беше още много рано, но този,който чукаше на прозореца на спалнята й, не се отказваше. Радмила се протегна, прозина се няколко пъти и бавно се надигна в леглото. Беше невестулката Арлет, кой знае как стигнала до перваза на доста високия прозорец.

-Моля те, изслушай ме, непременно ме изслушай, много е важно и спешно!- неспокойно подскачаше неканената гостенка.

   Радмила си спести всички епитети и глаголи, които й идваха наум в тоя ранен час и се насили да бъде любезна.

- Добре, Арлет, няма ли най- после да кажеш защо ме събуди? Или искаш да те изхвърля на върха на големия бор?

- Започвам, наистина започвам, Радмила! Преди малко ми се обади смокът Стоян, който пък го научил от совата Кера, която държала много бързо да стигне до тебе, защото иначе самодивата Дара щяла да се ядоса...

- Чакай, чакай, защо ми казваш всичко това? Какво общо имам аз със смока Стоян или със совата Кера?

- Потърпи малко, нали точно това ти обяснявам! Става въпрос за принцеса Русалия, която скоро ще навърши три години и ще тръгне на детска градина! Оказа се, че тя все още няма нова рокля за случая и е много нещастна! Представи си как ще бъдат облечени другите момиченца, а тя...

- И какво общо има аз? Нали си има кръстница и родители, те да се погрижат!

- Права си, мила, но нещата не стоят така просто...Нали си спомняш, че кръстницата й , самодивата Дара, й беше подарила необикновен и много красив шал, с който може да лети и от който дори да отрежеш парче, не се свива! Е, предложила да й направи рокля от него, но тя не пожелала. После майка й струпала пред нея съдържанието на четирите гардероба с рокли, но тя и оттам нищо не одобрила! Тръшнала се на пода и заплакала!  Майка й я завела на магазина за да й купи нещо, но там настанало такова тръшкане, че просто ти е бедна фантазията и никога не можеш да си го представиш! Всички се смаяли, а благородната Дениза фон Торнбург се обадила на лелите й и те обещали да изпратят най- хубавите рокли за малки принцеси от Англия и Америка.

- И какво, тя съгласила ли се?

- Нищо подобно! Все още плаче и се тръшка, благородната Дениза фон Торнбург е страшно ядосана и заплаши да я заведе на детската градина по пижама! Представяш ли си, принцеса по пижама!

- Не се учудвам, ако бях на нейно място, щях да я накарам да отиде по пликчета и потник! Ама че капризно момиченце! Но аз все още не разбирам защо си дошла, нали не само за да ми разказваш последните клюки за Русалия?

- О, не, разбира се, че не!- завъртя глава отрицателно невестулката Арлет- Ако беше така, просто щях да си поговоря със Стоян или Кера...Работата е там, че се чуват разни слухове за тебе...Много ми е неудобно да го кажа, но май щели да те изключат от Лигата на вещиците, защото магиите ти били безобидни и на никого нищо лошо не си сторила досега...А една уважавана вещица, член на Лигата, трябва всеки ден да върши поразии и да прави нещастни все повече и повече хора...

- Кой ти каза това? Още нищо не са решили и...

- Но ще го решат, мила! И затова самодивата Дара има предложение за тебе...

- Дара ми предлага нещо! Хм, тя ще да се е объркала, ние с нея не си говорим изобщо, откакто се омъжих за Казимир! Беше се опитала да го отмъкне, въпреки че знаеше, че ми е годеник!

- Ето, той също е причина да те изключат! Вещиците смятат, че един добър вълшебник изобщо не е добра партия за вещица! С една дума, ти не летиш на метла, а в мрежа, носена от ято патици и си се омъжила за неподходящ мъж! Затова Дара предлага ти да направиш рокля за принцеса Русалия, а в замяна тя ще предложи да те приемат в Сдружението на самодивите!

  От учудване Радмила едва не падна обратно в леглото си.

- Аз да стана самодива? Шегуваш се, забрави! Макар че...Абе, метлата ми отдавна е повредена, а с патиците е много удобно да се пътува...И никой да не смее да обсъжда брака ми! Казимир е мой мъж и толкова!

- Но какво ще кажеш за роклята? Принцесата продължава да се тръшка и плаче...

- О, не съм убедена, че трябва да шетам на ината на капризното момиченце!

- Недей така, тя изобщо не е лоша, досега е направила много добри неща! Но просто не е харесала никоя рокля...Има право на избор, има право и да е най- красивата в детската градина, нали?

- Не знам...Ще си помисля, но не очаквай много. Засега нищо не ми идва наум.- поклати глава Радмила- Обаче от друга страна...предложението на Дара е много интересно!

  Невестулката понечи да тръгне, но после размисли и се върна.

- А мога ли...такова, аз мога да ти помогна, ако искаш! Завършила съм курс по модно облекло и мога да...

- Добре, добре, остани, но в момента почти нищо не ми идва наум.Или...

  Радмила с загледа в купчините зелени, жълти и червени листа под дърветата и внезапно духна по една от тях. Листата се вдигнаха във въздуха, завъртяха се, капчиците роса по тях заблестяха все по- силно и по- силно и се превърнаха в малки мъниста. Няколко листа образуваха нещо като цвете, други пеперуди, звезди, камбанки и още и още необичайни фигури. Изведнъж паднаха на земята, но вече не бяха листа, а шумолящ лъскав плат, а отгоре се изсипаха хиляди мъниста и залепнаха по него.

- Ехаа!- възхитено свирна Арлет- Прекрасен е! Никога не съм виждала толкова красива тъкан! Но с тия мъниста няма ли да е малко тежък  за тригодишно момиченце?

- Да видим!— щракна  пръсти Радмила, после духна пак и платът внезапно литна нагоре и размаха двата си края като криле. Я да го направим още по-интересен...Например като...

   Извади няколко черни, сини и зелени копчета и ги подхвърли нагоре. Те светкавично залепнаха за плата и от него погледнаха няколко чифта очи с различен цвят.

-Какво още може да се нарисува...Нещо ми се губи, подсказвай, Арлет, нали си приятелка!

  Но невестулката Арлет не се сещаше за нищо, тя беше убедена,че от това парче плат ще стане най-прекрасната рокла за принцеса и никой няма да има и бледо подобие на нея!

- Сетих се!- подскочи от мястото си странната и малко луда все още вещица Радмила и посочи с пръст нагоре. Красива пъстра лента от дъгата премина вълнообразно по плата и това я накара да се усмихне.

- Готово!- извика Арлет- Не може да бъде по- хубаво от това! Виж как блести на слънцето, а цветовете се преливат!

- Тогава какво чакаш, захващай се за работа! Уший роклята и да не си посмяла да крадеш от плата, защото ако си вземеш дори и едно парцалче, то ще се превърне в употребяван памперс!

- Радмила, обиждаш ме! Никога не съм си позволявала да крада от клиентите си! Но сега се сетих, че нямам конци, как ще шия?

   Вещицата протегна ръка към слънцето и издърпа един лъч, започна да го навива на кълбо, докато не й се видя достатъчно. Подаде го на Арлет и невестулката тъкмо щеше да си тръгне, когато пак се сети за нещо:

- Забравихме още нещо, панделките!

- Вярно!- плесна се по челото Радмила и подскочи за да стигне едно розово облаче. Хвана единия му край и го издърпа долу. Арлет се усмихна и грижливо го прибра в торбата си.

- Радмила, Радмила, а чантата и обувките?

- Сега ще се погрижа и за тях!- успокои я странната и малко луда все още вещица. Само че нищо не й идваше наум. Затова просто насочи показалците на двете си ръце към залязващото слънце, където летяха ято лебеди.В краката й паднаха красви бели обувчици и малка кокетна розова чантичка, украсени с нежен бял пух.

- Ами ако принцесата не хареса и този тоалет?- изведнъж стана сериозна Арлет- Тогава какво ще правим, Радмила?

- Е, не мисли за това, трябва да го хареса! А ако ли не, просто ще отиде в детската градина по пижама, както се е заканила майка й. Но ти работи, работи!

- Хайде, момичета, имаме поръчка!- развика се Арлет към дъщерите си Кити и Кари.

  Не е нужно да обяснявам с подробности как прегледаха поне десет модни сайта, за да открият подходящия модел, как внимателно скроиха необикновения плат, колко сръчно боравеха с иглите и конците от слънчева светлина...Всеки знае какви отлични шивачки са трите невестулки, самата Радмила носи рокли, ушити от тях, а да не говорим за другите им известни клиенти...

   Само след два дни роклята за принцесата беше готова. Опаковаха я и Радмила извика ятото патици, за да я занесат до  Самодивското кладенче при Дара. Радмила се чудеше дали самодивите ще харесат това, което им носи или просто ще си остане нежелана и при вещиците, и при тях! Но когато извади роклята, всички ахнаха от възхищение. Дара се усмихна широко, опакова роклята отново и тръгна да я занесе на кръщелницата си заедно с обувките, панделката и чантичката.

- Нали ти казах, че не искам твоя шал!- посрещна я Русалия, нацупена и с обляно в сълзи лице.- Ще си летя с него, но рокля не искаааам!

- Роси, веднага млъкни!- тропна й с крак майка й.- Така не се говори на кръстницата! Освен това, тя ти е донесла нещо друго, ама щом не искаш, ще си ходиш с пижамата...-и Дениза тайно намигна на Дара.

- Ами аз тогава да си ходя...- сви рамене самодивата- Имам тук една рокля, но щом не искаш, ще я занеса на Дарена!

- Носиш ми друга рокля?- недоверчиво я погледна момиченцето- От мола ли я купи? Защото, ако е оттам, аз не ги харесвам изобщо! Много са тъпи и бебешки!

- Не е от мола, а от една модна къща...ти не я знаеш, никога дори не си чувала за модна къща  „Радмила и Арлет“!

   Разбира се, такава модна къща нямаше и Дара я измисли в момента. Но Русалия вече беше станала от пода, където доскоро се тръшкаше и посягаше към пакета. Хартията се скъса и роклята изведнъж застана като на невидима закачалка във въздуха пред тях. Засия с всички цветове и фигурки, а мънистата пееха нежна мелодия. Панделките се вееха от течението, обувките описаха кръг около роклята и застанаха пред краката на принцеса Русалия, а чантата подскочи и се намести в дясната й ръка.

- Моята рокля, моята рокля!- извика малката принцеса, сълзите й внезапно пресъхнаха, а очите й заблестяха по- силно и от мънистата на роклята. Бързо съблече панталона и тениската си и облече новата рокля, обу обувките и завърза панделките. И не можете изобщо да си представите какво стана после, а и аз не мога да го опиша! Малкото момиче затанцува, мънистата пееха, отвън цветята от градината се опитваха да издължат стъбълцата си и да видят какво става, птичките надничаха през прозореца, а всички кукли и мечета от кашона с играчките й зяпнаха от учудване.

- Благодара ти, кръстнице, благодаря ти! Това е най- хубавата рокля на света и аз ще бъда облечена с нея! Обичам  те, кръстнице Дара, толкова те обичам!- и Русалия подскочи за да целуне самодивата по двете бузи.

- Не на мене трябва да благодариш, моето момиче- спря я Дара с усмивка, но за това после ще говорим, а сега е време да се приготвиш за детската градина!

  Какво стана след това, не е много интересно. Например, че децата изобщо не обърнаха внимание кой с какво е облечен, а пък несръчният и палав Алекс разля сок точно върху една красива пеперуда и Роси за малко да го набие...Или пък как след градината майка й я заведе в парка и там една шипка се закачи за ръкава й и откъсна част от него...Но както беше казала Радмила , парцалчето се превърна в какво? Познахте, в употребяван памперс, който майката на Русалия с погнуса изхвърли в кошчето.

  Може би трябва да спомена,че странната и малко луда вещица вече е приета на изпитателен срок в Сдружението на самодивите и се учи да прави добри чудеса.

    И така свършва  и интересното, и неинтересното  от историята за роклята на принцесата, която се беше тръшкала за нея толкова много....