След деветата планина, че и десетата, след всички езера, реки и враждебни царства - принцът, вече на края на силите си, пристигна в замъка, в който беше принцесата. Ни жив, ни умрял изкачи кулата и падна на колене пред спящата принцеса. Мигът преди целувката беше дълъг като индийски филм. С цялата си саможертвена нежност, принцът се наведе, изтръпна за миг и... О, Господи - получи се! Принцесата се събуди, видя принца и изобщо не ù хареса. Врътна се на другата страна, зави се през глава и пак заспа. Пък и, Боже мой, седем часът сутринта е - този принц не е в ред.