Привечер
Отива си денят и утре съм на път. Реших за последно да се разходя из гората. Тук, под старите букови дървета, чувствам преходността на човешкия живот. Тук времето не лети, а бавно се просмуква между листата. Днес е вчера, и онзи ден, и миналата седмица, и миналата година... Сякаш, ако се върна в селото, вместо стария, очукан Москвич, пред къщата ни ще видя дървената каруца с впрегнати в нея две преживящи, слабовати кравички.
А ако тръгна към чаршията, вместо с асфалт, улиците ще бъдат застлани с позеленели каменни плочи. И съседът, край когото ще мина, ще бъде нахлупил феса, вместо омазания каскет. На чардака в кметството ще си пуши наргилето беят от града, дошъл да половува със соколарите си из горските ридове.
Кучетата се разлайват, чувам. И не съседът е дошъл да изпие чашка ракия с дядо, а като че ли бейовите слуги са дошли да вземат, каквото могат за господаря си. Сърдити подвиквания и псувни на турски. Баба е приседнала на миндера и е захлупила с шепи лицето си.
"Да правя ...