15.06.2008 г., 16:58 ч.

"Приятелки" 

  Проза
1009 0 1
2 мин за четене
 

- Знаеш ли, осъзнах, че се нуждая от един основен ремонт, не само физически, но и психически. Искам да си дам почивка, да преосмисля живота си и най-вече да забравя. Аз знам, че винаги ще си до мен и ще ме подкрепяш, както и аз теб, но и да искаш не можеш да ми помогнеш... Искам едно прочистване!

- Искаш прочистване, а знаеш ли наистина от какво искаш да се прочистиш, какво искаш да забравиш, ако ли не, то тогава няма смисъл.

Тези нейни думи ме накараха да се замисля, дали наистина знам какво искам?!Знам ли от какво бягам така усилено, знам ли какво ме плаши толкова...?!Ех, как така тя винаги успява да постави точния въпрос и да ме разколебае?!

- Да знам какво искам! - казах припряно и малко се ядосах от факта, че тя явно ми прочете мислите

- Щом казваш, само искам най-доброто за теб.

- Както ти казах искам прочистване. Искам да сложа розовите очила и да видя света по друг начин, да си върна усмивката, която съм забутала в някой шкаф в мозъка ми... искам пак да съм щастлива и безгрижна, както бях преди да се случи всичко това.Това искам, да точно това!

- Това е чудесно, че знаеш какво искаш, сега е просто въпрос на време и на малко усилия да го постигнеш.

    Но дали наистина беше просто въпрос на време?! А дали ще е до мен в този преход...

- Нали знаеш, че съм с теб във всичко - каза тя и без да знае ме дари с така нужното спокойствие.

В този момент осъзнах, че това е човека, който винаги е с мен в трудните моменти. Това момиче, на чието рамо плачех през тези  6 години, от както сме приятелки. Това момиче, което е моята душа-близнак, което винаги чувства кога имам нужда от помощ и подкрепа. Това момиче, което е като моя родна сестра!

Тези нахлули внезапно мисли, ме накараха да се усмихна!

- Защо се смееш? - попита тя.

- Знаеш ли за какво се замислих ей сега?!

- За какво?

- Ми, Сисе, че май ние сме си сродни души. В смисъл, мъжете влизат и излизат от животите ни, но ние си оставаме една до друга, подкрепяме се и си помагаме! Това ме радва! Какво по-хубаво?!

- Да, права си, Крис, така е - и тя се усмихна.

В миг разбрах, че щастието започна да се връща! Какво повече ми е нужно от добра приятелка, с която да споделя и от която да поискам съвет! Всичко с времето си, засега имам това и ми стига!

 

 

На най-добрата ми приятелка, с молба - не се променяй, защото животът те обича такава!

 

14.06.2008 г.

 

© Криси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??