Нощ е... Приятна майска вечер. Вятърът си играе с кожата ми - кара ме да настръхвам. Уханието на акациите ме омагьосва. Косата се плъзна по врата ми, къдриците се разрошиха от вятъра. Толкова е приятно... Небето, осветено от своите звезди... Красотата на прелестта им, блясъкът. Къщите, отворените прозорчета в малките часове - толкова Страст! Полюляването на пердетата, бледите светлинки в процепите на завесите, малките сенчици... тихите въздишки. Те горят! Продължавам да вървя... Уличната лампа угасна! Няма нищо страшно. Луната може да замести Слънцето, толкова е ярка и красива. Вятърът заигра по-силно. Роклята ми затанцува своя танц. Отново минах от Там. Нашето място, хилядите въздишки и спомени. Стигнах до крайната цел. Изтощена. Него го нямаше вкъщи. Отново. Беше тъмно и тихо. Отключих входната врата. Всички стаи бяха отворени, нямаше нужда да паля осветлението... Луната беше достатъчна. Захвърлих чантата си на пода. Започнах да се събличам. Откопчах си бавно ципа на роклята, свалих ...