ПРИЯТНО ПЪТУВАНЕ
(Един страшно криминален разказ)
Отворих вратата на купето. Вътре се гушеше един-единствен пътник. Поздравих небрежно, като му хвърлих бегъл поглед и седнах срещу него. Пътуването се очертаваше приятно. Красиви гледки на планини и поля, които се нижеха през прозореца и един културен господин за компания. В началото той изобщо не ме интересуваше. Надявах се да не ме заговаря и затова не го поглеждах. Но в един момент мълчанието стана тягостно. Откъснах очи от прозореца и се огледах с любопитство.
Господинът ме наблюдаваше мрачно, смръщил чело. Гледаше право в мен, без да се притеснява. Това ме смути. Освен това не обелваше нито дума. Прокашлях се и се размърдах неловко на седалката, но той продължи да ме гледа. Започнах да се опасявам, че в мен има нещо, което не е наред и че изглеждам глупаво по някаква причина.
Стреснато, отново се загледах през прозореца. Не ми харесваше, че ме гледат толкова настойчиво, но скоро съвсем загубих спокойствието си. Струваше ми се, че ме ...