Още от самото начало на човешката инвазия в двете Граници (периодът 2100-2113 г.) частта от галактиката, обозначена на повечето карти като BVC-114, си беше спечелила статута на космическата версия на Бермудския триъгълник. И това в ни най-малка степен не беше преувеличено.
Първият кораб, изчезнал завинаги в зоната, беше "Персефона" - последният заселнически транспортер, а датата, на която екипажът му загуби завинаги връзка с останалата част от Границите, беше 14 март 2112 г., горе-долу към 15:00 часа корабно време.
Оттогава непрекъснато се случваше да изчезват кораби. Слуховете пълзяха като някакви странни паразити по барове, в лагери и станции за военно обучение. Имаше твърде много раздути и преувеличени истории, разбира се - човешкото въображение няма граници. Но около 55 % от всички истории се базираха на документирани факти.
Някъде към средата на 2180 г. "Хипократ" - огромен подвижен военен лазарет, изпратен към намиращата се близо до BVC-114 планета Аврора, където се водеше гражданска война, изчезна в аномалията (така я нарекоха умните глави от изследователския център, базиран на Просперо-9). Това беше капката, която преля чашата. Поне за военните. По нареждане на главното командване, три изследователски кораба, клас "Немезис", придружавани от петнадесет бойни кръстосвача, навлязоха в зоната, за да разберат веднъж завинаги каква е причината за непрестанните изчезвания.
Неслучайно от командването бяха избрали клас "Немезис". Корабите от този клас бяха създадени така, че да преодоляват дори привличащите сили на черна дупка, и неведнъж бяха доказвали това. Корабите "Немезис" никога не се бяха проваляли в мисия.
Е, всяко нещо си има първи път.
Общо осемнадесет кораба бяха изгубени при този случай, наречен от медиите "най-големият провал от сто години насам". С тях, броят на изгубените в аномалията съдове (реално) ставаше осем хиляди за период от около 70 години.
Адски дълго се шумя около тези случаи, изписаха се тонове мастило и се изговориха милиони думи. Но, както е известно, всяко нещо има край и скоро хората започнаха да обръщат все по-малко внимание на новините за поредния кораб, потънал в небитието. Постепенно вниманието на всички се насочи към други неща. Като войната на Кобра-23 да речем, погубила четвърт милиард съюзнически войски. Или пък колонизирането на планетата-океан Аурелия, богата на ценни метали. Съвсем скоро BVC-114 престана да вълнува хората.
Докато един ден един от погълнатите от нея кораби не се появи край Външната граница.

***

Служителят на нанокулата, който беше дежурен през този ден, първи забеляза появилия се сякаш от нищото кораб като точка на локатора, но много по-плътна и ярка от останалите.
Тъй като не се случваше често необозначен кораб да се пръкне по средата на нищото, служителите от "Икар" - компанията, чиято собственост бяха повечето нанокули в района, решиха да се обърнат към единствените според тях компетентни органи - ВС "Ендимион", тъй като предполагаха, че става дума за извънземен кораб. Или както по-късно сподели един от членовете на "Икар":
"Корабът нямаше маркер, нито каквото и да е обозначение, не отговори на сигналите ни... просто се появи дявол знае откъде. Всички бяхме убедени, че става въпрос за извънземни. Трябваше да са извънземни. Иначе какво друго да е?"
Военното сдружение "Ендимион" веднага изпрати безпилотен кораб да провери как стоят нещата. Всички потриваха ръце в напрегнато и сладостно очакване, тъй като досега не бяха открити следи от разумен извънземен живот. В главите на следящите всяко движение на сондата се редяха какви ли не форми на извънземни кораби, повечето от които взети от старите филми. Затова изненадата и шокът на всички бяха големи, когато на огромните екрани в главната квартира на "Епиметей" пристигнаха заснетите от сондата материали. И корабът, записан на тях, беше всичко друго, но не и извънземен.
За всички стана ясно, че корабът е дело на човешка ръка, но какъв, по дяволите, наистина беше? На контрабандисти? Или пък на...
Докато не пристигна поредната порция снимки от сондата и всички ясно видяха корозиралата повърхност на кораба, както и надписа отстрани на носа. Буквите бяха полузаличени, но все още се разчитаха. Надписът гласеше: "Агамемнон - C-12/45"
"Агамемнон" беше един от първите кораби, погълнати от зона BVC-114.

***

И тук на сцената се появих аз.
Нека ви се представя.
Името ми е Томас Келси, четиридесет и три годишен съм и съм на стаж към Изследователския отдел на ВС "Ендимион" от около двадесет и пет години. Участвал съм в безброй мисии - от гражданската война на планетата-пустиния Джакара, до спасяването на заложниците на покритата с джунгли Котога. С годините съм си изградил адски силно чувство за големите неприятности.
И когато сирените на Док 41, където се намирах, подеха болезнения си вой, а лазерните панели върху трегерите засвяткаха яростно, именно това чувство ми подсказа, че нещата за пореден път са се прецакали. Или ако не, че предстои да се прецакат.

***

Грабнах жилетка, шлем и маска от дългата маса, после профучах по коридора сред ругаещите мъже и жени, като пътем подбрах малък зашеметяващ пистолет с 500 волтов заряд. Не взех нищо друго. В катера щяха да ни раздадат други оръжия, но никога не е зле да се запасиш. Просто за всеки случай.
Ние, изследователите, не се различаваме много от обикновените рейнджъри. По-образовани сме от тях, носим по-готини униформи и освен оръжията, достатъчни да унищожат малка планета, мъкнем и купища апаратура, която понастоящем вече е вградена в стените на катерите с цел да не се забавяме със събирането й при подготовката. Това сме ние и другото хубаво е, че винаги сме първи когато открият нещо. Винаги ние сме онези, които разпечатват гробницата на Тутанкамон, ако мога така да се изразя.
Качих се по рампата на катера и се озовах в полутъмния търбух на катера, заедно с десетимата души от моя екип. Дев Кенеди - едрият и заплашително изглеждащ чернокож, чиято външност е като на терминатор, а душата му - като на девойка, ни раздаде оръжията - адски тежки и застращителни, като през цялото това време ни запознаваше с положението.
Изглежда BVC-114 най-после беше "изплюла" кораб. Дев ни разясни, че според скенерите и системите на борда нямало следи от живот. И ние трябва да разберем защо. Готско, а?
Отпуснахме се в антишоковите гнезда и когато совалката излетя с леко раздрусване, всички бяхме ухилени до уши, предвкусвайки насладата от онова, което ни предстои.
Богове, какви глупаци сме били тогава.

(следва)