Той звъни. Притеснен. Несигурен. Не си го е представял така. Чува звук. Вратата на хола проскърцва. Почти веднага долита гласът - "Идвам!" Внезапно го обхваща желание да избяга. Вместо това влиза. Тя стои широко усмихната. Боса. Наметнала халат.
- Заповядай...
- Ами..
- Заповядай. - тя взема якето му и внимателно го окачва на закачалката. Тръгва по коридора и отваря вратата на хола.
- Заповядай. Кафе ?
- Да.
- Захар?
- Да...
Той изважда китарата от калъфа. Ръцете му треперят. Сяда. Китарата е на коленете му. Тя сипва кафето с опитни движения. Ръцете и са спокойни. Усмихва се.
- И сега какво ще правим ? - тя сяда насреща и кръстосва крака.
- А? - сепва се той
- Какво ще правим ? ...