Отваряш очи и се оглеждаш. Намираш се в гробище. Всички около теб са в черно. Чуваш единственно плача на хората. Вглеждаш се и осъзнаваш, че познаваш тези хора. Ами да! Това са родителите ти, сестра ти и приятелите ти. Какво ли правят тук?
Отиваш при тях, но те не те виждат. Не отговарят на въпросите ти. Протягаш ръка, но тя минава през тях. Какво става, по дяволите? Изведнъж осъзнаваш истината, но не искаш да повярваш. Поглеждаш към гроба и прочиташ името върху него. Ледената тръпка, която преминава през теб, те изненадва. Не би трябвало да я усещаш. Чуваш как свещеника говори: "Пръст при пръстта". Усещаш се по-лека от вятъра... "Пепел при пепелта". Знаеш, че щом заспиш, няма да се събудиш... "Прах при прахтта".