Уф, аман от несъобразителни хора... вярно, че съм отзивчив и помагам винаги, когато мога и с каквото мога, ама някои хора прекалявят с натрапването на проблемите си... Набързо ще си разкажа драмата... преди около 9 години ме блъсна един камион, тогава бях на 8 години. Бил съм 3 дена в клинична смърт, 4 месеца в Пирогов включващи операции, пластики, упойки, колкото си искате... след това всяка година операции, отново упойки, проблеми - пак, колкото си искате. Та не съм имал най-прекрасното детство, даже колело не съм се научил да карам покрай тези болници. Та повечето знаят за случая, макар и не с големи подробности, но достатъчно, за да добият някаква представа. Но нещо не мога да разбера как човек, който ме е виждал 9 месеца на училище с патерици и железа в крака, тръгва да ми опява цял ден колко трудно му било на него да се отърве от... пъпките си по лицето?! И как аз не можел съм да си представя какво му било на него... или пък не съм можел да си представя какво било да си наръгаш ръката на нож... е... като се замисля, преди 8 години си видях крака оголен до кокала в кръв без никаква кожа, ама да... сигурно не мога да си представя какво е да се наръгаш с нож... без коментар. Сега като хвърлих един поглед върху написаното до сега, защо ли имам чувството, че няма да бъде публикувано... но както и да е. Та въпросът, на който лично аз не мога да си отговоря, е защо всеки смята, че има най-големите проблеми, които някой може да си представи и никой не може дори да има бегла представа за какво става на въпрос... Седнал си еди-кой си да ми се оплаква, че ще му правят операция и аз успокоявам съответния еди-кой си и бивам контриран "Ама ти не можеш да си представиш какво ми е на мен в момента"... Дали не мога? С около 10-15 операции... неее, нямам никаква представа... поредната невежа... Защо не съм бил искал да ходя на море... Ами преценил съм, че няма да ми е особено приятно да събирам погледите по целия плаж, разбери го бе, човек ! Не, не... бил съм се притеснявал излишно... налии те са в моето положение и знаят всичко 1 към 1. Та... верно, че егоизмът е една от основните сили, движещи света, ама трябва ли да бъдат възпитавани дадените хора още от ранна възраст... като ще е егоист, поне да стане впоследствие, а не защото мама и тати правят каквото глезлата/глезльото иска и те са свикнали да им се угажда... Та и тук засягам още една тема, която не смятам да развивам, ама бъдещите родители... зная, че искате най-доброто за децата си, но не го правете така, че да го приемат за даденост... нека малко поне да знаят, че са го заслужили... ее... много се отклоних, хаха :) Ще имам късмет, ако изобщо това бъде публикувано :)
© Мартин Иванов Всички права запазени