Хвани ме здраво, сякаш съм последната бройка от любимия ти вестник. Сграбчи ме, сякаш съм нечии последни думи. Погълни съдържанието ми, горча ли ти? Защото аз четох всеки ден това, което беше изписано на лицето ти, когато прегръщах друг, усмихвах се на други мъже, целувах ги - болеше те, нали? Но никога не видях нещо, написано от теб, адресирано до мен. Само четях, никога не прочетох. Сега ме чети; чети, това, което друг написа по тялото ми и запечата в сърцето ми.
Молех те да ме прочетеш, сега ме чети.
© Евгения Всички права запазени