30.08.2011 г., 20:51 ч.

Продължавам да пиша 

  Проза » Повести и романи
595 0 0
2 мин за четене
Продължавам да пиша на машината. Изведнъж в стаята грейва светлина. Чувам шепот. Затварям очи и се концентрирам. Виждам Исус - стои до мен и е поставил ръката си върху дясното ми рамо. Започваме телепатичен разговор:
- Мозъчната ципа е мембрана, по която импулсите чукат и по индукция се предават. Тя се явява като бариера между външния и вътрешния свят и е връзката между Космоса и човека. Само по себе си представлява свят на образи и импулси. Вибрациите са работната ръка, които сътворяват цялостна картина и представа за света. Любовта е обвързващата единица, която сътворява цяла Природа. В крайна сметка всичко е светлина - веднъж сгъстена, друг път разредена - произнася някак тържествено Исус.
Спомням си думите на учителя Дънов: "От Любов към Светлина. От Свобода към Любов. Иди и си вземи вода! Ако чакаш друг да ти донесе, това е неразбираемо."
- Трябва да се стараете към разбиране на нещата - прочита мисълта ми Христос. А това ще стане, като вниквате в тях! Търсете причината, която ги ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Предложения
: ??:??