mari45 (Мария Герасова)
314 67
15.03.2009 г., 12:31 ч.

Продължение от 

  Проза
5.0 / 2
658 0 1
2 мин за четене
Влязла вътре. Множество мъже били насядали около масите, на които чашите с червено и бяло питие замъглявали погледите им. Един от мъжете махнал с ръце към нея и я поканил да седне. Явно, току-що бе дошъл и беше трезвен. Любовта се усмихнала и седнала. И тъй като той и направил силно впечатление, тя решила да започне разговор с него.
- Ти ми се виждаш добър човек, а какво првиш в тази кръчма?
- Аз ли, ами животът ми е кахърен и реших да забравя всичко.
- Човече, можеш ли да ми кажеш, какво разбираш под Добро?
- Добро ли е да убият брат ти, да изнасилят сестра ти, да ограбят майка ти и баща ти, и най-сетне теб? Къде е тук Доброто?
- Ти виждаш ли го, къде е?
- Аз ли, Доброто е у добрия.
- А кой според теб е добър човек?
- За мен е този, който знае как да живее и да забрави лошите хора.
- Според теб, кои са тези лоши хора?
- Те са тия, дето си живеят добре и не мислят, че има други, които нямат какво да ядат. Така е, защото нищо не им липсва. Разминали са се с Доброто. Искам да живея като ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Предложения

Още произведения »