Добре, че стопанинът ú беше арен челяк, та си живееха в мир. Никога не ú натякваше. Никога не беше посегнал върху ú. Чана Пена колко пъти беше го виждала, какви пламъчета подскачаха в очите му, когато гледаше някой хорско хлапе. Веднъж дори силно захрипа, когато Милчо - съседското хлапе се подхлъзна в снега и си счупи крачето. Ето, това не ú даваше мира ден и нощ. Всичко трая дотогава, докато реши да вземе Колчо от "Майчини грижи." Как да направи добро на детето? Без туй си нямаше син, а сега той е неин и на никого няма да го даде.

   Мислите на Колчо летяха като впрегната каруца, която беше препълнена с дърва за огън, който скоро щеше да се разгори в сърцето на момчето. То не подозираше, че този човек, който така неочаквано се появи в кръчмата на Моралията, щеше да остави трайни дири в плахото му сърце и да литне в облаците.

   През туй време вуйчо Михо беше впрегнал конете и бързаше за гробищата. Старата Калугерица, демек майка му, скоро се помина. Не бяха минали четиридесет.

   Колчо погледна закърпения си клин и едра капка се търкулна по скулестото му лице. Той притвори портите и забърза към кръчмата на Моралията. Някой подсвирна и пред него се изпрече бай Гено.Той имаше шест сина, пък и жена му беше болнава. Отскоро отиде да работи в полицейското. Беше неук челяк, но затам не се искаше да си учен. Важното е да изпълниш туй, що ще ти рече запитина. Па и имаше нужда от някой друг грош. Кой да гледа тия юначаги и болнавата Тина?

- Колчо, Колчо бре, стой да та питам нещо! - подхвана той. А, бе, да си видял тъдява един брадат, дето само шава из града и дума на ората разни нища? Казват, че бил голям бунтар.

   Бузите на Колчо поруменяха. Ръцете му не можеха да си намерят място. Извади кенарената кърпа и забърса челото си.

- Не знам, байо Гено. И аз чувам, че шушукат, ама отде да знам де се крие.

   Бай Гено засука с двата си пръстта дългия си като върлина мустак и току заръча:

- Ако чуеш нещо, да ми речеш!- каза той с оная увереност в гласа, сякаш вършеше нещо добро, което можеше да го издигне пред началството. Закани се с палеца на дясната си ръка и се отправи към полицейството.

   Въздишка се изтръгна из гърдите на момчето. Ръцете му се отпуснаха. Не можа да проумее, право ли е, че не рече нищо. Махна с ръка и тръгна към кръчмата. Брадатият му се вижда свестен челяк. А очите му така топло бяха го изгледали и той си рече: "Такъв челяк не мож да лъже. Туй, дето беше го изрекъл за слободата, пред него беше се отворил един нов свят, свят с истина, която Колчо още не можеше да види."

   Пролетта шеташе навсякъде. Нагиздените с момина премяна дървета караха сърцето да рипа, а ноздрите да дишат с пълна сила. Момчето прекоси площадчето и мина покрай абаджийницата на Килимявката. Викаха му Килимявкув. Какво ли нямаше в дюкяна му! Умна глава беше Килимявката. Чужбината обикаляше и всичко от там носеше. Пък и хората бяха доволни. Всичко можеха да намерят при него.

   Веднъж, кокона Марийка беше излязла разчорлена от дюкяна му. Като зърна любопитните погледи на мъжурлята, тя пооправи накъдрената си коса и с високите си токчета зачука по  калдъръмената улица. На другия ден се пуснаха какви ли не клюки. Че уж Кукумявката отдавна задирял коконата. А че тя, нарочно го предизвиквала, като му хвърляла любовни погледи. Мъжът на коконата беше отишъл да служи в армията и нямаше вест от него. Разправяха, че уж бил голям женкар. Горката кокона Марийка! Често я виждаха да ходи по двора с кърпичка и да бърше месестите си бузи.

Следва продължение