Тя беше завършила девическата гимназия и преподаваше уроци по пиано. Павлето беше неспокоен. Не го свърташе на едно място. Вяра беше пред очите му. Виждаше я навсякъде. Тя се превърна в оживен образ, чийто очи го наблюдаваха и алени устни се усмихваха. Той се наслаждаваше на тия очи. Но за миг се опомни. Всичко беше илюзия.
В неделя, още преди да се стъмни, той дойде наново при езерото. В бюфета мъждукаха лампите. На стълбичката зърна двойка млади хора, които се гледаха с влюбени погледи. През цялата седмица младежите събираха дребни грошове, като се задоволяваха с половин порция от ахчийницата.
Младите се качиха на освободената лодка. Кавалерът леко удари веслата, а момичето седна на последната седалка, щото ако някой ги видеше, да не каже на майка им, че е посрамила къщата. Отнякъде повя вятър. Подхвана лодката. От водата изскочи риба, завъртя се и се гмурна наново във водната шир. Долетя песен: "Помниш ли ночу порою, наша гондола плила."
Рано се омъжваха момичетата. На тридесет и пе ...