Павлето се спрял пред портата на Аджемовото кафене. Огромните брястове стояха величествено и приканваха людете да поседнат и да послушат игривата и нестихваща песен на бликащата и струяща бистра като извор вода на големия шадраван и шепота на листата. Той постоя дълго омаян и зашеметен от гледката. В един миг се усмихна, махна с ръка, сякаш искаше да разпори въздуха и тръгна към къщи. За малко да се сблъска с дървената пътна врата, на която имаше табелка с надпис “Ориент”. Вечер над вратата мъждукаше фенер и подсещаше ония, които търсеха покой.
Изведнъж в главата му се завъртя думата “русаля”. От известно време изучаваше обредите и обичаите в родния си край. Започна да събира статии от вестници, книжки от различни автори, които пишеха за тях. Час по-скоро искаше да се прибере в къщи. Влезе, взе един вестник от рафта и зачете: “Русаля е древен обичай. Най- напред Атанас Т. Илиев предоставя кратко научно изложение. Опитва се да разтълкува названието “богини”, което на гръцки значи нимфи. ...