Цялата махала ги съпроводи. Остана само старата Жельовица, за да пази къщата. Па и годините ù бяха множко.  
   Приказката беше прочетена, парите свършиха и като оклюмани  и измокрени от дъжда кокошки, челядта се завърна в старото си гнездо. И бай Георги заживя стария си живот, окъпан в спомени от един приказен оазис, който никога нямаше да  се върне.
   Унесени в мълчание, младите не усетиха как стигнаха къщата на Вяра. Бяха пред портата. Павлето пръв наруши мълчанието.
- Лека нощ, Вяра. И Бог да та благолови с здраве. Да сънуваш леен, в него мен.
   Тя наведе глава и руменина покри лицето ù. Понечи да каже нещо, направи крачка към него, целуна го по челото и побегна. Той дълго гледа след нея и се скри в нощната тъма.
   Като топъл хляб се сипна сутрешната мараня. Слънцето пролази на хоризонта и се спря над покрива на Павльовата къща. Беше неделя. Той реши, че този ден ще бъде само негов. Припомни си детските години. Когато хукваше към турската махала, за да си похапне от оня, дондурма каймак, дето го продаваше Ибряма. Вземаше си от Сюлейман балабан. Той беше възрастен - висок, мършав човечец. Дълбоки бръчки се диплеха по съсухрената кожа на лицето му, а очите му бяха запазили следи от неговото добродушие. Балабан - вид суджук, правеше от шира. Сваряваше кашата, изливаше я на два, три пласта, слагаше между тях орехови ядки и ги увиваше да станат като яйце. Отгоре ги намазваше с едно перце от кокошка, натопяваше ги в шарлан, та да лъщат.
   Павлето се облече набързо, изпи на глътки една чаша прясно мляко, която стрина Стефана беше оставила на полицата и хукна към турската махала. Наближаваше десет часа. Срещу него, от стръмното се зададе Сюлейман, с кръгла табла върху главата.
- Ош гедим, чичо Сюлейман.
- Ош болдук, сине. Накъде тъй?
- Ам реших да си припомня доброто, старо време, когаш бях дете. Я дай един балабан! Гояма работа е. Ядеш от него и не мож са наяде.
- Тъй е, сине. Сам тук го има, при Сюлеймана.
   Старият турчин беше научил добре български, щото като малък дружеше с българчета, а и като порасна, обикаляше махалите.
   Сюлейман спря и коленичи. Явно беше се уморил. Без да сваля таблата от главата си, вдигна ръка, пъхна я под белия тюлбан и подаде парче на Павлето.

Следва продъжение