Тълпата се раздвижи. Чуваха се шушукания. Разменяха се влюбени погледи. На сцената свенливо гледаше Сербез Петър. Напук на голямата му свенливост, му прикачиха това име. До него стоеше Васил Сополанкото. Беше мъж около четиридесетте. Все подсмърчаше. От носа му непрекъснато се стичаше лепкава, наподобяваща на слуз течност. Не се подвоумиха да му сложат този прякор - Сополанкото.
На фона на многоликите му съграждани, по нищо не се отличаваше Петко Бозката. Носеше се слух, че майка му разправяла, че момчето сукало от нея цели две години. В негова чест му прибавиха този прякор.
Ето ти и Стоян Фуркета. Голяма въртипопашка беше той. Непрекъснато сновеше с жена си. В кафенета и кръчми не влизаше. Обичаше често да казва: “От първа жена, пръв залък и първи сън по-сладосно нещо няма.” Сред тълпата се чуха шушукания. Някой се провикна: “Виж го ти, нашечкия! За полата на жена си са държи. Голям мъжага, брей! Мъж е, ама под кревата.” Появи се и Гена Катаната, снажна жена, а краката ú - цели кютуци ...