На другия ден той реши да мине през фурната на Яне Пападати. Тя беше в Тахтакале, на улица Въжарска. Голям майстор беше Яне. Във фурната имаше първо, второ и трето качество хляб. Хлябовете бяха едни такива... Кат ги погледнеш, душата ти се напълва.  А дъхавият им аромат те кара да преглътнеш от удоволствие и да не подминеш  фурната. Дългите хлебчета наричаше "бастуни", а кръглите  "топхане." Павлето искаше да си купи от топхането, та да си похапне пресен хлебец на работата. За майка си щеше да купи от бастуните, щото тя много ги обичаше.
Той се прилижи до фурната и се обърна към Яне с думите:

- Байо, дай едно топхане за мен и едно бастунче за мама!

   Яне се усмихна и му подаде двете хлебчетата. Момчето ги взе и отчупи един комат от топхането. Спомни си за майка си. Как отчупваше къшей хляб, топеше го в дървената солница. Вземаше и една глава лук. Удряше с юмрук върху нея и главата се превръщаше в дрипава циганка. Павлето обичаше да я наблюдава как замахва с ръка, сякаш се заканваше на главата лук. След туй хапваше къшея хляб и гризваше пръхкавата вътрешност на главата. "Добрите мамини ръчички!" - гласно изрече той. Умееха сичко да правят! Цялата къща въртеше, горката! Докато баща му кроеше абите и понякогаш отиваше нейде да ги продава, заради едната пара. Кво ли не  правеше парата! Без ней, за нийде!

   Не бяха много богати, но свързваха двата края. Квото захванеха, идеше им отръки. Затуй Господ им помагаше. Задруга и любов цареше в семейството им."

   Преди да стигне фурната, беше зърнал Артин Артъкушото. Той имаше фабрика за шамии. С пръст го сочеха. Наричаха го герой-бабаит.

Следва.