Пред "пианкото" също се трупаше много народ. Върху кръгла маса, с различно оцветени триъгълници, бяха поставени лотарийни  билети. Леко завинтена пръчица, с перо на края, се въртеше и перцето докосваше пироните. То спря пред шареното шекерче. До другите пирони се виждаха изсъхнало от стоенето локумче, цигара, тефтерче с пожълтели листа, златен пръстен и молив, за който казваха, че е толкова чуплив, че никога не може да се подостри. Имаше и няколко празни триъгълника.

   Як мъжага, облечен в сини, дочени дрехи, грабна шареното шекерче, зави го  в зацапан парцал, който извади от джоба на панталона си и наново го върна в джоба. Очите му заискряха. Тази вечер щеше за зарадва дечурлигата си в къщи.

   На стрелбището мустакат, запасен фелдфебел и пенсиониран стражар със скъсани чизми се надпреварваха, за да покажат майсторлъка си. Запасният нагласи пушката, пъхна два патрона в цевта и натисна спусъка. Разнесоха се възгласи:

- Браво, не улучи!

   След него стреля стражарят. Той улучи цигара. Публиката продължаваше да вика. Чуваха се хихикания.

   Двама бабаитести мъжаги опитваха късмета си на ножовете. Единият хвърли халка към забитите ножове и  късметът му излезе.  Получи си я заслужено.

    Тълпа имаше и при Кукления театър. На четирикрака дървена масичка,   висока един метър, играеха няколко човека. Собственикът беше режисьор и техник. Той теглеше конците, които бяха опънати и разиграваше куклите, облечени в народна тракийска носия, под звуците на малката, автоматична латерна. Това допадаше много на селската публика.

   Откъм пазара се чуваше гласа на Парушев. Селяните обичаха неговите народни песни. Акомпанираше си сам с хармониума. Той изпя две жалки песни, удари силно клавишите на хармониума, понамести се на ниското столче и подхвана хороводна песен.

- Идвайте, братя! Насам, насам, на песнопойките! Кой не знай, ше узнай! Двама млади как са любят, как са любят и разлюбват. - Ей, ти, момко, к'во си са зазяпал! Ела, 'земи! Песента мож' да та научи на 'ного. - и зарецитира: "Песента е лекокрила, кат' малка птичка мила."

   Колчо се спря. Извади от джоба на панталона си грош, подхвърли го във въздуха и го пъхна в ръката на Парушев. Той го завъртя с пръсти,  постави ръка си върху раменете на Колчо и допря устни до челото му.

- Мерси, сине! Ше та помна дълго! 'Убавото нивгаш не са забрава. 

   Момъкът допря ръка до гърдите си, склони глава и руменина се появи на бузите му. Беше се научил на послушание и уважение към людете, особено към тия, които заслужаваха. И следа не беше останала от онова босоного момче, което за първи път прекрачи прага на кръчмата на Моралията. Оттам насетне, всичко тръгна добре. Беше доволен от себе си.