Пътят минаваше покрай плувналите в зеленина дървета. Окичените с цвят клони, подгонени от южняка, палаво им махаха, сякаш ги приветстваха с "Добре дошли и щастлив живот на младоженците!"
При църквата "Свети Георги" талигите спряха и сватбарите слязоха. Най- напред вървяха младоженците, от двете им страни деверите, след тях кумовете и накрая побащимите и помайчините. Побащимият носеше пропорица.
В църквата беше тихо. Само подскачащите огънчета от запалените свещи, нарушаваха тишината. Отвисоко Исус беше разперил ръцете си над своите чада. Светите апостоли стояха отстрани и гледаха загрижено. Дойде ред на младоженците. Нека Господ благослови тяхното щастие.
Пред всички застана отец Григорий. Неговият псалм събуди у сватбарите надежда за нещо по- добро. Чана Пена подаде на отеца двете златни халки и ги постави върху сребърната табла.
- Деца, мои- започна той. Днес сме се събрали, да поставим началото на един градеж, който зависи от вас. Вие сте тия, дето ще изградите бъдещия си дом. А сег ...