Колчо рипна и една звучна целувка се появи на устните му. Чистият, детски смях озвучи кръчмата и Алито погледна с разширени очи момчето. А неговите очи придобиха някаква загадъчност, която навярно му напомняше ранните години в катуна. Колко славно живееше! Помнеше само майка си. Баща му, думаха, че уж го убили турците. Посегнали били на красивата Айша. А той, както му вряла и кипяла кръвта рипнал, но ония били петима. Вързали ръцете и  нозете му, пъхнали един парцал в устата му, и го влачели с връв до бърчината. Завързали го за самара на седлото на един от конете. Така и го намерили. С разперени ръце и нозе, с отворени очи, отправени към небето.

   Айшата дълго плакала и накрая се примирила. Виждали я често по калдъръмените улици, да протяга ръка за милостиня. Вкъщи я чакали осем гладни гърла. Но Бог им помагаше. С окъсани шевове, загърнати с някой поостарял шал от милостиня, Алито и братята му обикаляли покрай по-богати къщи и кръчми за просия. Случваше се да поопипат дебелия портфейл на някой търговец на вещи. Тогава беше голяма радост. Събираха се край старото огнище. С босите си ноги рипаха около него, а из детските им устни излизаше по някоя циганска мелодия. Айшето обичаше циганските романси и гласът ù се извиваше над скупчилите се край огнището дечурлига. Колко красива беше тя! С черната си на вълни, дълга до кръста коса, със скрити пламъчета в очите, които едва-едва  се забелязваха, тя сияеше. Въртеше кръшната си снага в ритъма на циганските мелодии. Тогава бяха най-щастливите мигове в живота на Алито. И досега той си спомняше красивите очи на майка си, която от всички седем братя обичаше най- много него - изтърсакът. А сега, братята му се разпръснаха по всички краища и

майка му остана да живее под кафявата пръст на турското гробище. По пътя си Алито срещна още една Айша, която с черните си очи напомняше майка му. Срещна я на панаира, дето ставаше на мегдана пред църквата Света Петка. Набързо се събраха. Родиха им се четири, все къдрокоси момичета и едно яко момченце, което скоро навършваше осемнадесет. Той пазеше къщата, когато Алито ходеше да свири на сватби. А Айшата излезе добра майка. Не даваше косъм да падне от главите на децата. Колкото пари изкарваше Алито, даваше ги за дрехи на децата. Обичаше и често да засяда в кръчмата на Моралията. Тук, като че ли сърцето му се разтваряше! Така се размекваше, че всичко му ставаше мило. Ето защо идваше всяка вечер. Да чуе някаква клюка, да посвири с цигулката, за да поразвесели добрите си приятели.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ.