3.09.2009 г., 15:09 ч.

Продължение от книгата 

  Проза
570 0 0
2 мин за четене

МОБИЛИЗАЦИЯТА

   И Кольо като всички други чакаше мобилизацията. Дори си купи бележник, в който реши, че ще записва всичко преживяно на фронта. Мобилизацията стана по- рано, отколкото се очакваше. Това се дължеше на ентусиазма на народа за една война, с петвековния си поробител. Но за всеки случай, тя не беше напълно редовна.
   Мирновременните подготвителни работи не им послужиха за нищо. Запасните се явяваха викани и невикани. Или викани в една част, където са прекарали действителната си служба.
   Много от офицерския кадър, който се подготвяше в мирно време да приведе в изпълнение на мирновременния план за мобилизация при обявяване на последния, той получаваше съвсем друго назначение и излизане от частта. Идваха съвсем други хора. И в такъв случай мобилизацията се провеждаше от по-долни чинове в изпълнение.
   Щатовете за военно време бяха негодни за обща и частична мобилизация. Общата мобилизация предвиждаше последователно завръщане на въоръжените сили в царството. Най-напред беше действащата армия, след нея резервите и последно опълчението, съобразено с това, че предвиждаха кадри за формиране на нови части.
   В деня на мобилизацията се прочете телеграма в 18 часа. Начало за първия оперативен ден се счете 12 часа по обяд. Беше изготвен списък. Хората се викаха със съобщителни бележки - 17 октомври 1912 година. 

  "Бях повикан и зачислен в 11-ий артилерийски полк, пета батарея - записа в тефтерчето си Кольо. Полкът се състоеше от Щаб на полка, Щаб на артилерийския отдел, шест батареи и нестроеви взвод. Конете бяха много мършави и се губеха под сбруята на седалката. Главите им висяха под тежестта на мундирите. Стремето не можеше да улегне. Получихме куртки, панталони, фуражки, а тия, които имаха добро долно облекло и обувки, не им се даваше. Облеклото беше толкова разнообразно, че можеше да се сравни само по шинелите, че са сбирани от различни армии. Изобщо представляваха карнавална сбирщина от маджарски калпаци, американски цилиндри, та до гологлави. От фракове, рединготи, рубашки и кожуси, та до голи рамене. Съоръженията ни бяха шест снарядни ракли на батареята и по една шестконна ковачница за отделението. На всеки войник беше дадена по една кожа. От нея си направихме по един калпак, някои си направиха навуща, трети - кожух, а други - постелка и завивка. Личният състав беше от 9 офицера, 24 долни чинове, 9 души от запаса, от които трима от армията, 5 школници и един подофицер. Конният състав се състоеше от 63 коня.
ИЗВОД
   От мобилизацията може да се дойде до следното заключение, че ний се готвехме за война само в строево и морално отношение, а що се касае за материалната страна, малко се е мислило. Като че ли даже не се е подозирало, че материалните лишения подкопаваха устоите на морала, рушаха дисциплината и докарваха до катастрофа. А че не се е мислило сериозно, се виждаше от факта, че Военното министерство вместо да беше напълнило военните складове, то всяка година ги опразваше все повече и повече. За материалната страна не се помисли  дори тогава, когато се обяви самата мобилизация. Защото, за да се изкарат повече бойци, демобилизираха целия тил, като затвориха фабриките и всички производителни заведения за нуждите на армията. С това я лиши от средства за живот.
Следва продължение.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??