Този вятър беше подхванал и Павлето.
Наближаваше Андреев ден - 30 ноември. Приемаше се като начало на зимния цикъл. От него денят започваше да расте колкото едно просено зърно.
Момчето забърза по калдъръмената улица.
Тази вечер стрина Стефана - майка му, беше сложила върху огъня в камината да къкри бобът, а и житото. На утрото той ше стане и пръв ше отиде до огъня. Ще дойдат майка му и баща му и ше фърлят по някой зърно към комина и ше рекат: "Нек' посевите растат до небото!" След туй ше седнат на софрата. Стрина Стефана ще напълни пахарчето с уврялото жито, а той ше напълни празния си стомах. Павлето беше чул отнейде, че на този ден му викаха Мечин ден. Почитали го били за предпазване от мечки. Когаш са фърляло зърното, са думало: "Нà ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!"
Павлето спря пред голямата порта. Отвори я и прекоси каменната пътека, върху която бяха накацали няколко жълти листа от стария дъб. В голямата одая се чуваше весела гълчава. Т ...