Днес авджиите бяха решили да отидат за птички с плимати в Заграденото. Там имаше всякакъв вид пернати - скатни, авлиги, щиглеци, мунти, фьораре, женели и кардерини. Най-опитните в групата бяха Христо Ешека и Цъмбъра.
В града имаше много гълъбари. Някои от тях отглеждаха по 300-400 гълъба. И тази сутрин белите пернати бяха накацали по площада. Още от утрото, слънцето беше надвесило златния си диск над къщите. Един лъч премрежи очите на Павлето и той бавно ги притвори. За малко да изпусне плимата от ръцете си. Беше решил и той ще се включи в ловенето на пойни птички. Към площада се приближи Шаро, кметският пес. Бедното животно направи няколко прескока и леко накланяйки се, легна пред краката на момчето. Павлето плъзна ръце по рунтавата му козина, наведе глава и понечи да го притисне. Животното не оказа съпротива. И то, като хората, имаше нужда от нежност. Момчето бръкна ръката си в торбата, която носеше на рамото си и извади от нея комат хляб. Разчупи го и подаде към устата на животното. ...