- Ам и птичките обичаше той. Думаха, че имал в дома си няколко кафеза с кардаринки. Често им свирил с окарината. А те в хор му пригласяли.
- Ей, момче - провикна се Чеко. Стига веч. Ай да идем при другите!
Забързаха се и се преобщиха към групата.
От време оно, между Бунарджика и Сахаттепе имаше голямо блато. Думаха му Гюлбахчанското. През турско му викаха "Морско око". Водата му беше зеленясала от дебелия пласт жабуняк. Жабите квакаха денонощно. Гъмжеше от червеи, пиявици, водни бълхи, охлюви - плоскаци, малки рачета и циклопи. През лятото имаше комари. Летяха и разнасяха зараза. В средата се виждаха гредите на разрушени сгради, които стърчаха над насипа. Това бяха останки от недовършената железопътна станция на Хиршовата железница. Бяха изоставили проекта, защото сметнали, че ще бъде далеч от железния път. Тук-таме се виждаха и ръждясали вагонетки, железа от теснолинейката, а децата си играеха с железарията. По едно време общината беше наредила в блатото да се хвърлят боклуците, та да ...