Край тях заскърца каручката на циганина Карчо. Старото, мършаво магаре теглеше едва-едва каручката. Карчо задържа юздитe.
- Как е, аркадаш? - обърна се циганинът към Цимбара.
- Живо и здраво, аго - отвърна мъжът. А ти накъде си я подкарал?
- Тива в кръчмата, байо. Нъл знайш? Сам челяк, не челяк. Винцето ляк душата. Пийна винце и ляга сам.
- Айде с нас, Карчо! Да идем в пивницата!
- Не мой, байо!
Циганинът наново задърпа юздите и магарето потегли с каручката. Групата авджии, по чийто колани висяха убити пернати, влязоха в кръчмата. Вътре беше шумно. Дандарата, Стоян Кравата и Стоян Шекера стояха до масата.
Харни люде бяха двамата Стояновци. Никога не правеха скандали. Дандарата размахваши ръце и цупеше устни. Цимбара пръв влезе и се запъти към Стояновците. Имаше две свободни маси до тях.
- Сядай, сядай, Цимбаре! - подкани Дандарата.
- Миале, ела тук, братко! - обърна се той към един от авджиите.
Михал, едър на ръст българин, с дебели, рошави вежди и Панайот Хитовски мустак, не чакаше по ...