Започна да рисува. Обичаше повече натюрелите. Чрез своите картини отразяваше традициите и обичаите на своя роден край. Участваше и в Певческото дружество. Чрез песента чувстваше любовта на хората към природата, растенията и животните. За него песента беше цялата Вселена. Тя беше слънцето, което огряваше душата му.Чрез нея той разтваряше сърцето си. Време беше да се научи да свири.
По случай откриване на изложбата, Павлето облече празничния си костюм и сложи новата си папионка. Красив момък беше пустият му Павле! Навремето казваха, че баща му бил напет момък. Момите бягали по него. Крадливи погледи му отпращали и младите невести. Походи си той, походи си на воля, но не можа да обикне никоя. Докато един ден, срещна нея - Стефана. С дългата плитка и витите вежди, привлече го тънката ù талия, която беше препасала със сребърни пафти. Щом срещнеше момето, целият потрепваше. Нещо го жегваше под лъжичката. Не беше мома за лъгане. Честта си нямаше да даде на такъв като него. Но когато бяха се с ...