Тази нощ Павлето спа неспокойно. Въртеше се ту на едната, ту на другата страна. Беше решил на утрото да посрещне Вяра. Излезе от къщи рано, с книжка под мишница. На площада се засече с учителя по български език, аритметика и геометрия, Тодор Нечев.Той беше привърженик на старобългарското в езика ни. Все още продължаваше да назовава месеците с някогашните им имена - просивец, сечен, сух, брезок, тревен, изток, червен, зарев, руен, листопад, груден, студен.
- Здравей, момко - позрави учителят. Накъде толкоз рано?
Павлето го изгледа и наведе глава.
- Дал Бог добро, учителю - отговори той. Извини ма, много бързам.
- Извинен си, момче. Тръгвай, тръгвай!
Павлето махна с ръка за довиждане и забърза. Незнайно как си спомни неделята срещу сирни заговезни.Предният ден - събота, майка му доста поработи. Баща му се прибра по обяд. В дясната си ръка държеше тънко въженце, с чийто край беше завързал вратлето на агънце, с петно по средата на гърбината. То се дърпаше и гласчето му огласи двора. Дяко, ...