Нощта мина и рано сутринта двамата станаха, за да извадят агнето от пещта. Наоколо дъхаше на препечено. Препечената корица сладникаво галеше ноздрите и накара стрина Стефана да се върне в детството си, когато майка ù нареждаше тепсията по същия начин и приготвяше агнето. Тя подскачаше около нея и крадешком отиваше до тепсията. С малкото си пръстче допираше препеченото агнешко и лакомо го облизваше. Но сега всичко беше останало в миналото.
Неделята беше дошла така бързо, че не можаха да усетят. Вечерта влезе с босите си ноги. Стефана постла софрата с шарения месал. Бяха надошли доста гости. Всички насядаха около софрата с подгънати нозе. Дечурлигата стояха в полите на майките си. Всичко имаше на софрата - туршия, кисело зеле, арнаутски чушлета, буца сирене, резени кашкавал, маслини, риба, големи комати домашен хляб, баклава, курабии, сушени плодове. Тепсията с агнето беше по средата. Не бяха забравени филджанчетата за скоросмъртницата. Якичка си беше ракийката. Георги пръв вдигна филджа ...