Весело беше през карнавалната седмица. Павлето реши, че ще се облече в женски одежди. През целия ден обикаляше по дюкяните. Трябваше да намери женска перука. Вече беше загубил надежда, когато Чановица, съседката, го зърна с наведена глава.
- Що ти е, чедо? Да не са ти потънали гемиите! - рече тя.
- Не са, стрино.Търся си перука, но не мога да си намера.
- Тъй речи бре, чедо! Ела, черната ми плитка, дето я отрязах, когато са сбогувах с младенството, ше ти я дам.
Двамата тръгнаха към дома на Чановица. По пътя срещнаха Димчо. Беше облечен в стари, износени дрехи, сякаш нови не му прибичаха.
Мъжът на Гуна Алваджийката беше търговец. Много пъти опитваше да даде на Димчо свестен костюм, но той все не искаше. Беше беден, но горд.
- Здрасти, артлик - поздрави Димчо. Виж туй, прочети го! - и той подаде на Павлето късче с хартия.
- На, земи де, земи, прочети!
Павлето взе хартията и зачете: "Как биха скръбни мойте детски дни. О, колко много сълзи спотаени. Тук първи път моя извор стъмни. И безпощ ...