Глава 46
Мрачни тъмни облаци скриваха звездите и луната над Онгалград. Дъждът още не беше завалял, но студения северен вятър подсказваше за него. Цялата холоранска армия стоеше пред стените на Онгалград. Всички те очакваха тази вечер да влязат и да плячкосат столицата на Белгар. Император Кърт Дерин яхнал белия си кон взе една стрела и лък от един войник. Друг войник му я запали и той я изстреля по огромната дървена порта на крепостта. Стрелата падна пред портата на крепостта. Не можа да стигне и да се забие по вратата но намека бе направен. Той искаше да влезе в града, искаше главата на кана. Вече освен материално, бе станало и лично!
Кан Крум облечен в бойните си доспехи и държейки факла се покачи на самата стена точно над портата и се провикна:
- Кърт, предлагам ти сделка...
Императора се приближи с коня по-напред за да го чува по-добре.
- Предлагам ти двубой между мен и теб – поде белгарския владетел. – Нека не избиваме народите си напразно! Ти желаеш главата ми, желаеш и двореца м ...