Мека топлина. Две звездички. Леко присвити в ъгълчетата на очите, струи увереност , очакване, желание за лудории, тъга, минали неволи, тих бяс, меко покорство, насмешливост, въртележки и бонбончета, неувереност и желание за лудории. Напиращо желание за полет, усмивката е в ъгълчетата на устните, в овала на лицето, в свободно падащата златиста коса, в приятната задушевна обстановка, в спокойствието да вярваш, че всичко е както трябва, както си го направила. Ръцете са на точното място, спокойни и уверени в добре свършената работа, вероятно машинално прикриващи дяволските нокти, нужни когато потрябват, непринуденост на домашната обстановка ... твоето светилище на работа, щастие и покой ...
И пак се връщам към двете кладенчета със звездички, от където струи ведрост, спокойствие, и въпроси ... много въпроси ...
‘ Това съм аз, всичките ми клетки са в очакване ...’
‘ Това съм аз, ... такава, каквато съм ... летяла във висините, гмуркала се в дълбините ... затворена в клетка ... забравена в пу ...