27.02.2011 г., 20:15 ч.
Проходна пешка 3
29 мин за четене
Алек се отпусна в креслото. На централния екран хиперкосмосът проблясваше с цветовете на дъгата. Почувства как стимулантът отслабва хватката си и умората се завръща с удвоена сила. Наложи си да се стегне защото преди да се отдаде на съня трябваше да свърши още нещо:
- Корбан, искам един плазмен заряд с мощност около един мега мак и четири дистанционни детонатора.
Хекторианеца извади самозалепващ се контейнер с големината на монета от един кредит и му го показа:
- Този става ли?
Александър кимна и посочи Мей Ли:
- Искам да го поставиш на врата и, така че всеки опит за сваляне без наше знание да завърши с взрив. Детонаторите ще свържеш с мониторинговата система на бойните костюми.
Изви глава към принцесата:
- Съжалявам Ваше Величество, но това е единственото, което ми хрумна. Вие не можете да контролирате телохранителя си а аз отговарям за сигурността на бойците си. Мисля, че тази патова ситуация ще удовлетвори и двете страни.
Момичето кимна с глава:
- Разбирам командире. Мога ли да попи ...
- Корбан, искам един плазмен заряд с мощност около един мега мак и четири дистанционни детонатора.
Хекторианеца извади самозалепващ се контейнер с големината на монета от един кредит и му го показа:
- Този става ли?
Александър кимна и посочи Мей Ли:
- Искам да го поставиш на врата и, така че всеки опит за сваляне без наше знание да завърши с взрив. Детонаторите ще свържеш с мониторинговата система на бойните костюми.
Изви глава към принцесата:
- Съжалявам Ваше Величество, но това е единственото, което ми хрумна. Вие не можете да контролирате телохранителя си а аз отговарям за сигурността на бойците си. Мисля, че тази патова ситуация ще удовлетвори и двете страни.
Момичето кимна с глава:
- Разбирам командире. Мога ли да попи ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Иван Тодоров Всички права запазени
Предложения
-
-
В един августовски ден на далечната 1984г. на вратата на апартамента ми се позвъни настойчиво. Тъкмо...
-
Ами простичък си е – и туй-то… Прост човек. Вярно, в град раждан, ама си е от село. Даже него призна...
-
Удавени в усещането си за грях. С протягащи ръце към паралела. Скрихме онова, което изпитахме, избут...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
