В днешната културна традиция е добре познат мотивът за саможертващия се герой. От екрана и страниците непрекъснато виждаме как понякога от групата приключенци един остава, за да забави злите сили и да спаси приятелите си, а единственото, което ни се показва от тази саможертва, е предсмъртният вик на дадения титан на доброто. Това ме вдъхнови, преди време, да напиша ето това, а сега и да го преправя.
Духаше слаб ветрец, докато фигурата, облечена в черно, опъваше тетивата на верният си лък. В ранното утро, сред планинските склонове, скалата, под която беше застанал мъжът, хвърляше дебела сянка и той потръпна. До него лежеше сноп стрели, а на колана му висяха меч и кинжал. Питаше се непрекъснато защо прави всичко това, вместо да спаси жалкия си живот. И винаги отговорът бе един същ - дълг и чест. Клетвата го задължаваше да даде живота си за родината, а честа му пречеше да помисли за бягство. Но въпреки това инстинктът го караше да мисли за спасение. „Човешката воля е по-силна от животинск ...