Април е странен месец, редува лятото със зима. Променлив е и непредсказуем. Напомня ми на мен самата.
Този април имам по-малко възможност да излизам и да бъда свободна. Сега като прекарвам доста време затворена вкъщи, това което много ми се е приискало е да се заровя в някоя книжарница, но не за да купя нещо. Вкъщи цяла камара книги събират прах. Не ми е до тях сега. Искам просто да усетя мириса на книга, да прелистя страниците, да я подържа в ръцете си. Да усетя онази спокойна и притихнала атмосфера на книжарниците, сякаш времето там е забавило своя ход.
Иска ми се да се залутам из забутаните, малки улички на града, да се шляя безцелно. Да помириша люляците, виждам през стъклото на колата, че вече са разцъфтели. Обичам да ходя на цветния пазар и да разглеждам цветята. Обожавам ги, толкова многолики и различни, но винаги съвършено красиви.
Напоследък имам ново хоби – да слушам чуждите разговори. Странно как, но всички разговори, които долавям, касаят темата за мъжете и жените. Ето, дор ...