Светът се променя. От Големия взрив /а какво е било преди това?/ до ден днешен.

Променяла се е природата, променяли се цивилизациите, променяли се обществата.

Понякога сами – под влияние на климата, на космическите въздействия, на земните катаклизми. Понякога принуждавани от хората…

Вярвали в силата на рода, на племето, на държавата. Властта на боговете, на Бога, на царя, на общия разум…

И често приемали внушаваните им вери – в синята кръв, в Божественото провидение, в колективното управление, във величието на една раса, в силата на парите…

Така че – изненади няма и днес. Светът се променя под въздействието на определени групи. Които го препрвтермин „ят посредством подмяната. В случая – на термините и думите…

Имаше термин „колектив“. Доста хлъзгава дума – що време се опитваха да ни изпързалят, че държавата и обществото са контролирани и насочвани от колективното мнение и разум.

Е, често действително знаехме, че и имахме късмета да попаднем в колектив – класа, курса, на трудовото място, дори в жилищната кооперация.

Най-често – зад понятието се криеше някой  /някои/, който се опитваше да скрие егоизма си и да избута напред общата отговорност за постигане на личните си интереси.

После дойде ерзацът – екип. В който термин вече липсва личната топлина, личните връзки, личните отношения. Всичко е професионално – като труд на магистралка. Важен е крайният резултат. Който измества вътрешните връзки.

Заизчезва семейството. Родът отдавна излиня, впрочем. А в семейството вече има не толкова родители, баща и майка, а съжители. Бракът е фикция, заместен от форма на съквартирантство.

Даже вече се налагат не очертаващите с една дума същности на бащата и майката, а родител 1 и родител 2. Аморфни, разлети, незадържащи топлотата на семейството, а просто поставящи на лавицата някакви фигури.

Както е с рода. Почти изчезнал. Един е зад океана, друг из Европата, трети забравен на село… Немалко млади хора знаят смътно, че имат дядо и баба, чичовци и лели… Но нито ги познават, нито ги интересуват.

И връзките в общностната група се оцветяват за малко – когато има нужда от нечий подпис…

Подмяната е навред. Няма литература – има търговия с книги. Няма творби – има стока. Няма любими образи и мъдри мисли – има полезни четива. Кулинарни, описателни, технически, клюкарски…

Няма живопис – има потребителски интерес към украса за стените. Така и със скулптурата, музиката, архитектурата…

Най-важното – полезното заменя приятното и умното. Указатели, учебници, пътеводители, тълкуватели, анализи…

Хуморът слиза под пъпа, смехът става резултат от задкадров запис на истеричен кикот…

Вече не се говори за образование, а за обучение. Макар че разликата помежду им е огромна, да не кажа – разнопосочна. Прост пример – ученият се образова, шофоьорът го обучават.

Тук е важен и залогът – действителен или страдателен.

Понятията се менят, средата се мени, хората се променят…

Което е целта – промяната в хората. Контрол, страх, пренасочване…

Прекрасен нов свят…

Биороботи сред изкуствения живот на изкусно нагласената планета…

И тук-там ретроградни хора с духовни сърца, надстомашни интереси, неразбираеми и дори нелепи в модерното манипулирано и префасонирано, унифицирано и форматирано по нечий образ и подобие струпване на самодвижеща се биомаса – изходна точка за сглобяване на послушни и изпълнителни екипи…