KrIsSiTo (Кристина Георгиева)
15 115
22.06.2008 г., 6:35 ч.

Прости ми! 

  Проза
1167 0 6

Гледайки залеза на слънцето си спомням "онзи ден" и мечтая сега да си при мен...

Ах, как искам да върна времето назад, за да предотвратя най-голямата ми грешка - да те пусна да си отидеш без да те изслушам, но тогава бях заслепена от гордостта си. Знам, че сега дори и да те моля, ти няма да отвърнеш на молбите ми, защото сега ти си този, който е заслепен от гордостта си. За мен е непосилно да те забравя, дори никога не бих се опитала. Как да го направя?  Та ние изживяхме толкова много и красиви неща заедно, неща, които вечно ще помня. Ако все пак някога ми простиш и решиш да бъдем заедно, само ми кажи. Аз винаги ще съм готова отново да поема дългия път на любовта заедно с теб, защото ти простих, простих ти още в момента, в който разбрах, че не мога да живея без теб.

Прости ми!

© Кристина Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??