Беше студено. Не помня кой месец. Може би януари. Беше тиха снежна вечер. Казах, че отивам да играя билярд с приятели. Посрещнах те на трамвайната спирка. Прегърна ме. Вървяхме под ръка и се смеехме. Подари ми плюшена играчка, която се усмихва. Каза ми, че си я спечелил от автомат. Не беше пил за първи път, откакто те познавах. Харесвах те.
Отидохме вкъщи, бях ти обещала, че от третия път ще се получи. Правихме любов за първи път. Беше нежно, истинско, страстно, незабравимо. Беше зимна приказка за капка любов в море от илюзии.
Години по-късно се прибрах сама по тъмната улица, студена ноемврийска вечер. Бях бясна. Исках близките ми да разберат защо съм такава и защо живея така. Беше 3 през нощта, чакаше ме пълна мивка с мръсни чаши и чинии. Не бях на себе си, налях си чаша вино. Изпих я на един дъх. Обадих ти се. Беше в някакъв шумен клуб и не те чувах. Изкрещях на телефона, че трябва да дойдеш. Сипах си още вино и се развилнях с гъбата и верото. Запалих си цигара. Звънна ми, че си малк ...