Прости за времето
Прости за грешката, че те дарих да си вечен.
Мракът е притегателен, дори когато е обесил инстинкта си.
Оставих ти светлината, за да виждаш къде е погребана душата ти.
Драконите не кървят, а се превръщат в изгрев.
Така се случва.
Синът е помирисъл мистиката,
късно е да изтриеш усмивката на промяната.
Сълзите губят смисъла си, събрани и поднесени.
Вземи късчета от разпиляната им любов.
Време е за полета на последната ти мечта,
тази, плахата. ...