Няма нищо по-красиво от:
спящо дете, от игриво коте и от налюбена жена...

В човешката и световната история има безброй примери, които ме убеждават, че хората си измислят врагове, за да оправдаят собствените си страхове и слабости...

И на двата въпроса - "Каква е причината за самотата?" и "Каква е формата на самотата?", мога да отговоря само с две думи:
вероятно еЛИПСА.

Уговорени мачове има най-вече в приказките - там винаги оставят Доброто да победи.

Най-красивото ухание, това е ароматът на добрата дума, който дава на душата простор, да покаже своите най-чудни цветове...

От зората на човешката цивилизация, чувствата си остават най-стария и най-изтънчения комплект от прибори за мъчения...

Понякога е хубаво да бъдеш анонимен алкохолик - отпиваш от Любовта, опияняваш се, харесва ти това, че не изтрезняваш и най-важното - никой не разбира колко си пиян всъщност...

Смятам за успял човек оня, който е съумял да се съхрани като личност. Всичко останало, е просто търговско измерение на битието...

ЕЗЕРОТО НА ТАЙНИТЕ

Това с позитивното мислене, е плод на плиткия ум на някой празен отвътре дърдорко. Човек не е нито само лош, нито само добър. Но винаги има да начин, да стане по-добър, или да се превърне в зъл. Мислите ни, са само материализиран и осъзнат начин на възприемане на Света. Чрез тях, ние се идентифицираме като добри, като лоши, като осъзнато зли, като възвишени личности, или просто като неосъзнати хора, които са на кръстопът. Но каквито и да сме, ако искаме да останем нормални и просто човеци, трябва, да си даваме сметка за всяка една причинена от нас злина. Не познавам човек, който, да не е сторил и една злина през живота си, макар и малка. И който твърди, че никога не е вършил такава, е или светец, или глупак. Силата на един човешки ум, се крие не само в неговата красота, или в начина на изразяване, а в умението, да балансираш и държиш контрола над емоциите си, над чувството за справедливост, над желанието за мъст. Можеш да пречупиш оня, който няма твоето красноречие например, да го унижиш, или смачкаш в ъгъла. Можеш да сринеш слабия и да оплетеш силния в своите си игри така, че да ти е удобен и да ти върши "мръсната работа", но не можеш да се скриеш от онова, което е заложено в теб.

Неведоми са пътищата, по които човек решава да поеме под въздействието на една, или друга емоция, под напора на силни чувства, под давлението на нечий по-силен ум, но винаги има избор към това, да се съхраниш като Личност. Вярно, този избор е зверски труден, води понякога към непосилни изпитания, които могат да те смажат, но дълбоко в теб, е заложено едно прекрасно чувство на покой. То е като дълбоко и лековито езеро, в което, ако се потопиш, ти възвръща силата, увереността и упованието в нещо красиво и истинско, заради, което си струва да се изправиш отново. В това езеро, е скрито най-могъщото оръжие, дадено ни Свише - умението да даряваме и получаваме Любов. Тя няма религиозни измерения, нито физически характеристики, които, да ни дадат ясна и точна представа колко тежи и какви материални свойства притежава. Тя няма мирис, нито цвят, нито вкус - просто е Любов.

Това, дърдорковците, които ви напъват да мислите позитивно, няма да ви го кажат и ще ви оплитат в сложните си словесни еквилибристики. Затова искам само да ви кажа, да обичате хората около вас, да не ги съдите за това, че не разсъждават като вас, както и за това, че често не ви разбират. Използвайте интуицията си, тя няма да ви подведе и винаги, когато сте на кръстопът, ще ви показва пътя към вашето тайно и скрито езеро. А там има само и единствено... познахте - Любов.

Кирето, 19.11.2017 г., Бургас, 01ч. 50 мин.

В живота е така:
Хора, които не струват и пукната пара, са винаги готови, да те направят на две стотинки.

Ако всичко беше логично и подредено, нямаше да се случват чудеса. Те са весел бъг в хаоса и логиката - нещо като антиматерия пусната на свобода.

Мисъл може да влезе във всяка глава, но не всяка глава може да разбере какво всъщност е влязло в нея.

НАГОРЕ ПО СКЛОНОВЕТЕ
Животът е най-трудната за изкачване планина. И най-непредсказуемата.
Винаги, когато си помислиш, че си изкачил нейният най-висок връх, едва стъпил на високото, виждаш в далечината пред него друг – още по-висок и още по-непристъпен. Просто не си го забелязал, докато си бил в подножието на настоящия.
Понякога изкачването върви гладко, времето е прекрасно, имаш сили дори да поспреш и да се насладиш на гледката. А друг път – свиреп вятър и виелица, те поставят пред дилемата, да се върнеш в изходно положение, или да се запремяташ по склоновете като малка, безпомощна снежна топка...
С течение на времето, се научаваме да пестим сили, както и да не се доверяваме на видяното в основата на планината. Превръщаме се във все по-добре екипирани и мотивирани алпинисти, но се случва, някои от нас, да предпочетат, да останат в един от базовите лагери далеч в ниското, където просто, да посрещат и изпращат групи, или самотни катерачи.
Случва се също така и човек да изпита горчивината от неуспешно щурмуван връх, да усети леденият полъх на „бялата смърт”, или да преживее загубата на близък другар, или съмишленик. Но дори и тогава, магията на вечния стремеж, да покорим планината, не изчезва. Рано или късно, желанието да потеглим нагоре, се връща с нова сила. И тогава, забравяме за всяка горчивина, за жестоките и почти смъртоносни падания по пътя, за лошото време, за несгодите и опасността и погледите ни, са отново вперени във върха.
Единственото осигурително въже, с което сме започнали първото си изкачване – пъпната връв, е прерязано още с появата ни в подножието на планината, наречена Живот. Но независимо колко е непредсказуема и опасна, тя ни оставя достатъчно маршрути - къде по-лесни, къде по-трудни, за да я покоряваме до края на дните си. И нищо не може да се сравни с красотата на гледката, която се открива пред нас от поредният покорен връх...
Кирето, 21.12.2017 г., Бургас 16.55 ч.

Търпението и примирението са коренно различни неща. Търпение - това е тихата, стаена сила, която подобно на свита пружина, чака своя час, да се развие стремително и докрай. Тя е урок, научен от множество страдания, или дар - получен наготово заради сторено добро. Докато примирението, е част от лична капитулация, която някой в отчаянието си, е готов да обяви въпреки, че не всичко още е изгубено.
Разликата между двете понятия е чудовищно голяма както по своята същност, така и по мащабите на онова, което може да бъде съградено, или сринато със замах. Затова, според мен, е нужно, умът, да е бистър и неподатлив на внушения, да бъде гъвкав и студен ако се налага. Понякога хладният ум върши повече работа и е по-полезен за едно дори мъничко добро, отколкото обзетото от паника любящо сърце.
Дори, когато обича, човек трябва да бъде търпелив. Защото, както казва Буда ,, Ако напрегнеш струната, може да я скъсаш. Ако я оставиш разхлабена, няма да можеш да свириш на нея,, .
Хубавата музика в душата не идва само от фината настройка на всяко едно от сетивата. Тя е дар, който трябва да заслужиш и често пъти, за да го получиш, е нужно само и единствено, да бъдеш търпелив...  27.12.2017 г.

Кирето, октомври – декември 2017 г. , Бургас