Нежните деликатни ръце бавно придърпваха копринените чорапи по дългия и строен крак. Черните лъскави коси закриваха лицето. Тя не бързаше... Оправи внимателно чорапите, бавно се изправи и застана пред голямото огледало в дървена рамка. Плавно обходи всяка част от тялото си - нежните сребристи сандали, чиито каишки бяха обгърнали тънките ù глезени, дългите крака, тънката талия, на която се полюшваше сребърно коланче, черната рокля, която обгръщаше перфектното ù тяло като втора кожа... Погледна лицето си - бялата кожа прекрасно контрастираше с черната ù коса. Гримът, поставен умело, подчертаваше изкусителните ù устни, които сякаш всеки момент щяха да се усмихнат. Малък, правилен нос и очи, по които не един мъж беше загубил ума си... Очи, зелени като майската трева, толкова зелени и магнетични, че един неин познат ù беше казал: "Имай милост към мъжете, не ги гледай в очите, когато им говориш, те просто са пагубни..." Жената хвърли още един последен поглед към огледалото, взе от тоалетката малката си сребриста чантичка и тихо излезе навън, като внимателно затвори вратата. Нощта я погълна...

                  Пътят се виеше пред него като дълга черна змия. Цял ден шофираше, вече минаваше полунощ, а още не беше стигнал проклетия мотел. Чувстваше се толкова изморен, че всеки момент щеше да заспи на волана. Утре го чакаше още един тежък ден, пълен с нерви по безкрайното дело, което водеше и за което прокуратурата непрекъснато му подлагаше крак. Най-после видя светлините на мотела - намали и рязко зави към паркинга.

               Служителката на рецепцията му се усмихна сладко - рядко можеше да види толкова красив мъж по това време на нощта - обикновено тук се спираха тираджии, мутри и окъснели любовници. Тя се беше научила да ги преценява от пръв поглед, кой за какво е тук. Този обаче не можа... просто го гледаше и тайно му се възхищаваше... Висок, тъмнокос, очите му бяха по-тъмни от нощта навън... и сякаш нехаен за всичко около него. Тя му подаде ключа с предизвикателна усмивка, която остана да виси във въздуха. Защото той просто не я забеляза. Не забеляза и подканващите погледи на елитните момичета на греха, които го гледаха с надежда. Но забеляза нещо друго... в ъгъла на лоби бара го стрелнаха две очи - толкова зелени, че в първия момент си помисли, че просто му се привижда. Продължи бавно по стълбите нагоре, като не откъсваше поглед от зелените очи. Но те вече не го гледаха... гледаха навън, в тъмнината... Влезе в стаята, набързо си взе душ и се хвърли в леглото. Очакваше, че веднага ще заспи, но сънят нещо му бягаше... явно беше прекалено уморен, за да заспи. Май ще е добре да изпие едно питие, може пък да се отпусне... Облече чисти дънки и риза и слезе в лоби бара. Седна срещу  бармана и си поръча скоч. В отражението на стъклото виждаше жената със зелените очи. Внимателно взе да я наблюдава... Тя продължаваше да гледа навън, сякаш не бе помръдвала, откакто я видя. Какво, по дяволите, прави тук? Проститутка ли е, гост ли е... питаше се той. Не приличаше на проститутка, прекалено красива и някак си... възвишена изглеждаше. И друго го озадачаваше... в погледа ù, който долови, в стойката ù, в цялата ù същност беше пропита толкова тъга, сякаш носеше мъката на целия свят... Стана, взе чашата със скоча и бавно се приближи към нея...

              Слънцето игриво се прокрадваше през спуснатите щори и надничаше през затворените му клепачи. Той блажено се протегна и потърси с ръка тялото до него... нямаше го... само топлината от чаршафите и дискретният парфюм напомняха за нечие присъствие. Боже... каква нощ, помисли си той и започна да връща лентата... разговорът, който се водеше леко и непринудено, интелектът, който го порази заедно с пленяващата ù красота, предложението... приемането... лудата страст, с която я люби цяла нощ... усещаше ръцете ù, целувките, които оставяха огнени следи по тялото му. Такава жена... такава страст... не помнеше да беше изживявал нещо подобно... Искаше я отново и отново, да потъва в нея, да вдишва аромата на кожата ù, да я целува навсякъде... Тялото му гореше... искаше я отново... искаше я завинаги! Не му пукаше, че беше проститутка, не му пукаше, че беше платил за тази луда нощ... тя просто беше влязла под кожата му, течеше във вените му... дяволско желание, което го подлудяваше...

             Облече се набързо и слезе при бармана. "Къде е? Как да я намеря?" Барманът лениво се усмихна: "Забрави я, приятелю, тя е неуловима като нощта... денем е една, нощем - друга... и никога не е била ничие притежание. Просто я забрави!"

              Вратата тихо се отвори и жената влезе на пръсти. Остави сребристата чантичка на тоалетката и се приближи към една от стаите. Вратата беше леко открехната. Тя  пристъпи, леко отмести инвалидната количка и приседна на леглото. Загледа се в спящото личице - толкова малко, толкова нежно, толкова беззащитно... и тя толкова много го обичаше! Отметна нежно русия кичур коса и нежно целуна челцето. "Обичам те, слънчице мое!" - прошепна майката и зелените ù очи се напълниха със сълзи... После пак така тихо излезе и се запъти към банята... Денят започваше... очакваше я труден ден в службата, среща с рехабилитатори следобед и онази непрестанна борба за живота на нейното малко съкровище... Тя въздъхна и пусна горещата струя... Животът продължаваше...