Нежните деликатни ръце бавно придърпваха копринените чорапи по дългия и строен крак. Черните лъскави коси закриваха лицето. Тя не бързаше... Оправи внимателно чорапите, бавно се изправи и застана пред голямото огледало в дървена рамка. Плавно обходи всяка част от тялото си - нежните сребристи сандали, чиито каишки бяха обгърнали тънките ù глезени, дългите крака, тънката талия, на която се полюшваше сребърно коланче, черната рокля, която обгръщаше перфектното ù тяло като втора кожа... Погледна лицето си - бялата кожа прекрасно контрастираше с черната ù коса. Гримът, поставен умело, подчертаваше изкусителните ù устни, които сякаш всеки момент щяха да се усмихнат. Малък, правилен нос и очи, по които не един мъж беше загубил ума си... Очи, зелени като майската трева, толкова зелени и магнетични, че един неин познат ù беше казал: "Имай милост към мъжете, не ги гледай в очите, когато им говориш, те просто са пагубни..." Жената хвърли още един последен поглед към огледалото, взе от тоалетката ...