И всяка нощ тя беше там.
На улицата.
На ъгъла.
Под лампата.
И всяка нощ тя ги съзерцаваше тайничко. Звездите! Ама кой ли ги гледа тях... А като малка си мислеше, че това са светулки, които показват пътя на някое изгубено зайче. Колко се е лъгала... Те просто си седят там, самотни... точно като нея.
И всяка нощ тя беше там.
На ъгъла, където се пресичаха денят и нощта, гримът и красотата, почтеността и пошлостта. А едвам блещукащата лампа й правеше компания. И в мислите, и в погледите, в заниманията, даже в отвратителната самота.
И чакаше...
И чакаше...
И чакаше...
А какво чакаше... и тя самата не знаеше... Искаше й се просто някой да спре... и вместо "Качвай се!"... да й каже нещо мило, нещо, което не бе чувала до сега. Но това беше само в мечтите й, а тя знаеше, че за такива като нея, мечтите винаги ще си останат мечти...
И всяка нощ тя беше там. ...