Просто нещо е животът... Само трябва да си размърдаш муцунката, да налапаш бозката на мама и блажено да сучеш, докато топлата течност изпълни стомахчето ти и ти се доспи. Затваряш очи, мушкаш се навътре в пухкавата козина и е хубаво. Хубаво...
После усещаш грапавия мамин език, който те милва и измива грижливо и нежно... А ти въртиш опашчица, подскачаш и отново търсиш топлината на вкусната бозка...
После мама те показва на цялата улица. И те учи как да лаеш по враг и как по приятел... И ти показва как да си маркираш територията.
Ама, че е смешно: Вдигаш краче и пишш. И всеки след тебе знае, че си минал оттук.
Мама те учи кога да се бориш за кокала и кога да бягаш... А със двуногите трябва да си много внимателен. Те са непредсказуеми. Както те милват и ти се радват, така изведнъж те сритват в ребрата.
Хубавото на двуногите е, че пред бърлогите им има едни огромни сандъци, в които те непрекъснато хвърлят храна. Мама казва,че там също трябва да се внимава, защото наблизо се навъртат и недр ...