30.08.2016 г., 21:54 ч.

Просто синьо 

  Проза » Други
1008 1 1
1 мин за четене
Нощ - прохладна, лятна, свежа.
Нахлуващия през отворения прозорец бриз полюшваше кадифените завеси.
Носеше се полъх, който контрастираше на горещите вълни, обливащи тялото ѝ.
Неусетно се изправи и закрачи към терасата с бавни стъпки.
Нежните ѝ длани намериха опора в студения мраморен парапет.
Небрежно вързаните ѝ къдрави коси се разпиляха по голите рамене.
Нестихващите вълни се разбиваха шумно в исполинските скали.
Небето, обсипано със блещукащи звезди, сияеше в цялата си прелест.
Неговите очи проблеснаха в съзнанието ѝ.
Намереше ли ги сред останалите, връщаше усмивката на лицето си.
Небесносините сапфири грееха под светлите му вежди.
Неустоимата му усмивка караше сърцето ѝ да препуска като лудо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Всички права запазени

Това е първата ми публикация тук. Нещото е написано преди около месец. Надявам се да ви хареса.

Предложения
: ??:??