Просто споделям
Понеже спомена за искано и непоискано... Преди време исках едно нещо от Бог, нещо, което само Той може да даде. Всеки ден Му мрънках, казах Му, че не мога да живея без това. Питах, защо Го е дал на други, а на мен не. Времето минаваше, не спирах да Го моля. Докато една нощ по време на поредното ми мрънкане, Исус ми каза: ти го имаш! Замръзнах. Чух го ясно, съвсем реално Го чух. Дълго стоях без да мръдна, а мислите ми трескаво се блъскаха: Как така го имам, като го нямам? Какво значи това? Той ми каза "имаш го", значи го имам, но...
Минаха няколко месеца, не посмях повече да искам. Един ден ми зададоха въпрос, имам ли този дар. И докато се чудех какво да отговоря, защото аз го нямах, но Бог ми каза, че го имам. Таа, докато се чудех, изведнъж се случи и всички наоколо видяха, че го имам. Мъдрият"вълшебник" е само Един и Той е дал всичко необходимо, но! Метафорично казано: Храна получват, само истински гладните, а истински гладни са тези, които са усетили глад. А не като мен, другите имали и аз искам :)
Какво казах с всичко това? Не можеш да направиш нищо добро за хора, които са убедени, че нямат нужда от твоето добро. Кои сме ние да отнемаме свободната воля на други? Дори Бог, не прави това, а може. :)
© любимка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Понеже се замислям над всяко мнение, опитах се да се сетя за някакво непоискано добро, което да е въздействало, като добро. Не можах да се сетя за такова. И да, майсторе, в най-голяма степен е агресия.
-
Така е. Представите за добро са различни. Понякога дори противоположни. Непоискано добро може да се приеме за агресия.
-
Тази поговорка трябва да си я напомняме всеки ден
-
Почитай Бога. Не се страхувай от решенията му, той винаги прави най-доброто за теб. Понякога трудно ще го разбереш, ще искаш без да имаш нужда. Но то е само, защото не си го разбрал правилно...
Когато поискаш, помисли дали ближния ти няма повече нужда от теб. И не забравяй да му благодариш. За всичко.
Има една кенийска поговорка: „ Оплаквах се, че нямам обувки, докато не срещнах еногова без крака.”
Хареса ми, Дари. -
Смайващо! Човешката логика е невероятна
-
Значи излиза, че: "Не прави непоискано добро!" е догма...
-
Дано споделеното е било от полза за някого. За мен със сигурност няма да е
-
Не е просто споделянето, не е...
Харесах! -
"Не можеш да направиш нищо добро за хора, които са убедени, че нямат нужда от твоето добро." - !
Благословена вечер, щураче (любимка)! -
"Просто споделям" - Бог дава толкова, колкото ни е нужно, но ние винаги искаме повече и Той понякога го изпълнява, за да разберем след време, че не ни е било нужно. Какъв творец - неизмерим, необхватен!
-
Ако имаше емотикони, бих ти вдигнала палец!
-
Маргарита и аз се вълнувам и преживявам, макар да знам, че не мога да съпреживея, защото никога не съм минавала през ужаса на война. Но имам вяра, имай вяра: Псалми 37:25
"Млад бях, ето, остарях,
но не съм видял праведния изоставен,
нито потомството му да проси хляб." -
Щото не е писал в сайта.
И аз спирам да говоря, пиша и крада. -
Щураченце, говорим с различен език еднакви неща. Аз искам да нахраня дечицата, с подути от глад коремчета и ръчици и крачета като вейки! Затворените в бункери украинци... Искам да изчезне болката! Физическа и емоционална! Не искам никой да мръзне бездомен! Тези хора и тези животни, които също много ме вълнуват, те дори не смеят да поискат добро. Само се надяват. Благодаря ти, че си написала това!
-
Хмм, не знаех. Колко по-честни са били хората, никой не си е присвоил мислите му
-
Щом можеш да говориш, и това е вече нещо, Щураче
Ще се научиш и да пишеш. В крайна сметка знаем кой е Сократ, въпреки, че не е имал нито една писана творба Това отговаря и на въпроса на Жабока кое е първо - писането или говоренето. Ама да взема да млъкна, че вече много говоря, пардон, пиша -
Пък на мен учителката ми казваше "Научи са да пишеш и говориш бе, уръфлек"
Умна жена беше.
Е, кво сега, да моля ли Господ поне да мога да говоря, като хората? -
Оо, така яко ме разсмя Шегаджийкааа ха ха
Учителката ми по литература все ми казва: "Ех, защо не можеш да пишеш, така както умееш да говориш" -
Защо ли докато четях се чудех какво ли е това, което би могло да искаш без да осъзнаваш, че го имаш? Просто функционирам така - не обичам да се чудя без да си представя и отговора. Отговорът ми дойде по средата на четенето - дара да пишеш и проза
-
Знам, че е неправилно, но докато си земен искаш да спасиш най-ценното за теб на Земята.
-
Понякога и да поискаш някой да остане жив е неправилно. Мога да разкажа как ми беше даден и този урок.
-
Да поискаш майка ти да остане жива не е глупост, но да получаваш от Бог не поискани неща е прекрасно.
Пълна идиотия е да поискаш зло за другия от Бог. -
Антоанета, нарочно не го уточних, не искам да се получи отплесване в други сфери извън темата по която искам да споделя
Жабок, с цялата си душа можем да искаме и какви ли не глупости и често го правим. "С цялата си душа" не е гаранция за нещо важно, добро, жизненонеоходимо и т.н. Има хора, които с цялата си душа желаят злото някому -
Не ми стана ясно какъв е този дар, който само Господ може да ти даде. Според написаното от теб ти го нямаш, а другите казват, че го имаш. Не си го уточнила и не го разбрах.
-
Един път поисках нещо от Бог с цялата си душа, но не ми го даде. Спрях вече да искам, но Той ми дава прекрасни неща.
-
Да, често дава, преди да си Му поискал/но само, ако си предал живота си в Неговите ръце с което си Му дал това право, да се намесва/, винаги е в точното време и на точното място - това казах в горния текст. Бог прищевки не изпълнява.
-
При моя опит Господ ми е дал всичко, което съм поискала. Понякога ми дава, дори без да съм искала. Не съм на мнение, че трябва да си гладен, за да искаш. По добре е да осмислиш другото - внимавай какво си пожелаваш, че може да ти се сбъдне.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
