Той знаеше, че трябва да постъпва добре към хората, затова даде една сребърна
монета на бедния просяк, който се спря пред бялата пластмасова маса,
кръгла и плоска, и протегна ръка. Отвори черния си портфейл и му бутна една
монета. После му махна с ръка да си върви. Скитникът отиде на друга маса.
Скупчена около нея стоеше жена на около четиридесет с пълно момче до себе
си , слабичко момиче с тъмни коси и среден на ръст мъж. Когато го видяха,
че идва към тяхната маса, те се разкрещяха:
- Махай се, пияница, махай се оттук.
Горчивият му израз застина, като обелка от пъпеш той увисна отстрани.
Слънцето се отразяваше в чашата с мента, която блестеше като венецианско стъкло.
Един здравеняк с мускули и остригана коса го погледна накриво и изсумтя като бик.
Просякът подви опашка като бик и си тръгна. Обувките му – разнищени
и отворени като хали, сякаш искаха да погълнат всички, които го унижаваха.
© НИНА Миндова Всички права запазени
Актуална тема.
Замисляш...
Поздрав!